Изложба „Истанбул“ с фотографии на легендарния Ара Гюлер се открива на 23 ноември в столичната галерия „Синтезис“. Черно-белите снимки в експозицията показват вечния чар на турския град, отбелязват организаторите от „Синтезис“, музеят „Ара Гюлер“ в Истанбул, „Пловдивско фотографско средище“ и „Фотосинтезис“.

Замислени мъже, седнали в кафене, уплътненият корпус на лодка, ферибот, който отплава в Босфора с притъмнени светлини са част от моментите, уловени от обектива на Гюлер. Авторът създава портрет на неспирното движение на града.

Ден след откриването на експозицията е планирана лекция на Чагла Сарач - директор на музея „Ара Гюлер“, Гьоркем Ергюн – специалист фотографска лаборатория, Туана Пулак - мениджър изложби и разработване на проекти в музей „Ара Гюлер“ и Ясемин Озюе - мениджър продажби и бизнес развитие в музея. Тема на лекцията е „Continuing a Photographer’s Legacy: A Look Into the Ara Güler Archives and Research Center and the Ara Güler Museum“. Домакин е театралната зала „Алма Алтер“ на Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“. 

Представяне на книгите на Ара Гюлер е предвидено на 25 ноември в библиотека „Фотосинтезис“. На същото място на 15 ноември е планирано събитие с фокус „Фотографът и градът“, а на 25 януари има прожекция на филмите The Whistling Man и Hero’s End.

АРА ГЮЛЕР (1928 -2018) е турски фотограф, роден в Истанбул. В ученическите си години е силно повлиян от киното и работи във филмови студия, където помага със сценографията и продукцията. През 1951 г. завършва арменската гимназия „Гетронаган“, а след това започва обучение в театралната сфера. Докато следва в Стопанския факултет на Истанбулския университет, публикува къси разкази в литературни списания и арменски вестници. Скоро след това Гюлер решава да стане фотожурналист и напуска университета. 

През 1950 г. завършва военна служба и започва кариерата си във вестник Yeni Istanbul. Започва да работи като фотожурналист за американската издателска компания Time Life от 1956 г. и за Paris Match и Stern от 1958 г. Става част от екипа на агенция Magnum Photos, която разпространява снимките му и днес. От 1956 г. до 1961 г. Ара Гюлер е главен фоторедактор на списание Hayat. В изданието на „British Journal of Photography Year Book“ от 1961 г. той е обявен за един от седемте най-добри фотографи в света. През 1962 г. получава наградата Master of Leica в Германия. 

През 2002 г. Франция награждава Гюлер със степента Офицер на ордена за изкуство и литература, а през 2009 г. той получава медала на Париж. Удостоен е с почетни докторски степени от университета „Йълдъз Текник“ през 2004 г., университета за изящни изкуства „Мимар Синан“ през 2013 г. и с наградата за изключителни заслуги на Великото народно събрание на Турция през 2009 г. През същата година получава награда за цялостен принос от фондация Lucie в САЩ. 

Гюлер интервюира и фотографира Уинстън Чърчил, Вили Бранд, Индира Ганди, Мария Калас, Алфред Хичкок, Пабло Пикасо, Салвадор Дали.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина