Изложба „Истанбул“ с фотографии на легендарния Ара Гюлер се открива на 23 ноември в столичната галерия „Синтезис“. Черно-белите снимки в експозицията показват вечния чар на турския град, отбелязват организаторите от „Синтезис“, музеят „Ара Гюлер“ в Истанбул, „Пловдивско фотографско средище“ и „Фотосинтезис“.

Замислени мъже, седнали в кафене, уплътненият корпус на лодка, ферибот, който отплава в Босфора с притъмнени светлини са част от моментите, уловени от обектива на Гюлер. Авторът създава портрет на неспирното движение на града.

Ден след откриването на експозицията е планирана лекция на Чагла Сарач - директор на музея „Ара Гюлер“, Гьоркем Ергюн – специалист фотографска лаборатория, Туана Пулак - мениджър изложби и разработване на проекти в музей „Ара Гюлер“ и Ясемин Озюе - мениджър продажби и бизнес развитие в музея. Тема на лекцията е „Continuing a Photographer’s Legacy: A Look Into the Ara Güler Archives and Research Center and the Ara Güler Museum“. Домакин е театралната зала „Алма Алтер“ на Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“. 

Представяне на книгите на Ара Гюлер е предвидено на 25 ноември в библиотека „Фотосинтезис“. На същото място на 15 ноември е планирано събитие с фокус „Фотографът и градът“, а на 25 януари има прожекция на филмите The Whistling Man и Hero’s End.

АРА ГЮЛЕР (1928 -2018) е турски фотограф, роден в Истанбул. В ученическите си години е силно повлиян от киното и работи във филмови студия, където помага със сценографията и продукцията. През 1951 г. завършва арменската гимназия „Гетронаган“, а след това започва обучение в театралната сфера. Докато следва в Стопанския факултет на Истанбулския университет, публикува къси разкази в литературни списания и арменски вестници. Скоро след това Гюлер решава да стане фотожурналист и напуска университета. 

През 1950 г. завършва военна служба и започва кариерата си във вестник Yeni Istanbul. Започва да работи като фотожурналист за американската издателска компания Time Life от 1956 г. и за Paris Match и Stern от 1958 г. Става част от екипа на агенция Magnum Photos, която разпространява снимките му и днес. От 1956 г. до 1961 г. Ара Гюлер е главен фоторедактор на списание Hayat. В изданието на „British Journal of Photography Year Book“ от 1961 г. той е обявен за един от седемте най-добри фотографи в света. През 1962 г. получава наградата Master of Leica в Германия. 

През 2002 г. Франция награждава Гюлер със степента Офицер на ордена за изкуство и литература, а през 2009 г. той получава медала на Париж. Удостоен е с почетни докторски степени от университета „Йълдъз Текник“ през 2004 г., университета за изящни изкуства „Мимар Синан“ през 2013 г. и с наградата за изключителни заслуги на Великото народно събрание на Турция през 2009 г. През същата година получава награда за цялостен принос от фондация Lucie в САЩ. 

Гюлер интервюира и фотографира Уинстън Чърчил, Вили Бранд, Индира Ганди, Мария Калас, Алфред Хичкок, Пабло Пикасо, Салвадор Дали.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Не можем да обвиняваме човек за това, че защитава своето достойнство. Това е негово задължение.“

Джоузеф Конрад, британски писател от полски произход, роден на 3 декември преди 166 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Наполеон“ - филм за възхода и падението на един амбициозен лидер

 

Ридли Скот здравата се е потрудил върху своя епос и заслужава похвала, която ще му е необходима в неговото по-нататъшно творческо развитие

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.