DW

"Тайната стая" на Микеланджело не е голяма - дължината й е десет метра, ширината - три, а височината - 2,5 метра. До нея може да се стигне от капелата на Медичите във флорентинската църква "Сан Лоренцо", която е част от музея "Барджело". В тази стая по стените са запазени десетки ескизи на великия художник, нарисувани с въглен. Те били открити напълно случайно през 1975-а година под два слоя мазилка - в рамките на търсенето на алтернативен вход за музея. "Едно време това помещение се е използвало като склад за въглища", казва директорката на музея "Барджело" Паола Д'Агостино.

Историците смятат, че великият художник е прекарал в това помещение два месеца през 1530-а година, криейки се от гнева на влиятелното семейство Медичи. Оттам и името на стаята - "секретна" или "тайна". Доскоро тя е била достъпна само за учените и изкуствоведите, но от 15-и ноември 2023-а година е открита и за посетители.

До нея обаче не биха могли да стигнат всички желаещи. По думите на директорката на музея, ще бъдат пускани само по четирима души едновременно, и то за по 15 минути. Т.е. седмично ще могат да я посетят само 100 души, след предварително записване. Експертите посочват, че този режим е необходим за запазването на рисунките. Билетът е с цена 30 евро.

 

От кого се е крил Микеланджело?

Семейство Медичи първоначално поддържало Микеланджело. Папа Климент VII, който също е от прочутия флорентински род, лично му е възлагал създаването на произведения на изкуството. Но след въстание, в резултат на което Медичите се оказват в изгнание, Микеланджело изоставил бившите си покровители и започнал да работи за нови.

Когато няколко години по-късно Медичите се върнали на власт, художникът се разтревожил за живота си и се скрил, създавайки по стените на малката стая ескизи на бъдещите си творби. В крайна сметка се оказало, че Микеланджело няма от какво да се опасява и след като излязъл на свобода, продължил да работи във Флоренция.

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Историята често изиграва лоши шеги на тези, които я преследват.“

 Дан Браун, американски писател, роден на 22 юни преди 60 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…