На 24 ноември Иво Погорелич се завръща в София, този път с рецитал, който включва любими творби от обширния му репертоар. Публиката в зала „България“ ще чуе Баркарола, Берсьоз („Приспивна“)и Полонез-фантазия от Фредерик Шопен.

Уникален талант с иновативен подход, който вече няколко десетилетия остава на върха на музикалния Олимп, Иво Погорелич е пианист, който не оставя публиката равнодушна. Приключенският му дух, ценен заради лекотата, с която открива нови възможности на музикалната изява, е облечен в пианизъм с най-висока естетическа стойност, неподражаема виртуозност и техническо майсторство. Неговите предизвикателни изпълнения, оформени от изискан музикален вкус, какъвто вече се среща доста рядко, разширяват хоризонтите на тълкувание на пианистичната литература и утвърждават нови стандарти на клавирна интерпретация.

Погорелич отдавана е доказал своето майсторство и е високо оценен не само от публиката, а и от критиците, а концертите му са придобили статуса на култови събития, очаквани с нетърпение.

 

КОЙ Е ПОГОРЕЛИЧ

Роден е на 20 октомври 1958 в Белград, в музикантско семейство. Започва да свири на пиано от 7-годишна възраст, на 10 изнася първия си самостоятелен концерт. След началните си занимания по музика в Белград продължава своето образование в Москва – най-напред в Централното музикално училище към Московската консерватория, в класа на Евгений Тимакин, а след това – между 1975 и 1980 – в Московската консерватория, където учи при Вера Горностаева и Евгений Малинин. Особено значение за него има контактът му с грузинската пианистка и педагог Алиса Кезерадзе, продължител на традицията на Александър Зилоти, последният ученик на Лист.

 

На върха на музикалния Олимп

От средата на 70-те години на ХХ век започва първата поредица негови успехи. През 1975 г. печели конкурса в Загреб и скоро след това звукозаписната компания Jugoton издава първия му албум с творби от Дебюси, Прокофиев и Келемен. През 1978 г. концертира активно и заминава на двумесечно турне в САЩ като солист на Фестивалния оркестър на Дубровник. Няколко месеца по-късно печели конкурса „Алесандро Казагранде“ в Терни и тази победа му носи покани за редица изяви в Неапол, Милано, на Фестивала в Сполето и в други музикални центрове в Италия.

През 1980 г. Погорелич става лауреат на 14-ото издание на престижния музикален конкурс за пианисти в Монреал, на чийто финал изпълнява впечатляващо Третия клавирен концерт на Прокофиев. В същата година участва и на Десетия международен конкурс „Шопен“ във Варшава, където по необясними причини журито не го допуска до трети тур и това предизвиква огромен скандал. В знак на протест Марта Аргерич, член на журито, напуска конкурса, наричайки Погорелич „гений“. Това безпрецедентно събитие силно развълнува световната музикална общественост, която смята именно Погорелич за истинския победител в този конкурс.

Само след година, през 1981, младият пианист доказва мнението на Марта Аргерич със соловия си концерт в Карнеги-хол, донесъл огромен успех. Така започва шеметната международна кариера на Иво Погорелич. Случаят с конкурса „Шопен“ привлича всеобщо внимание към него, той е канен за солови рецитали и концерти с оркестър в Европа, Северна Америка, Австралия и Япония; свири с най-престижните световни състави като Виенската и Берлинската филхармонии, симфоничните оркестри на Лондон, Бостън и Чикаго, филхармониите на Ню Йорк и Лос Анжелис, оркестрите „Тонхале“ и „Концертгебау“ – Амстердам. Дебютите му в Париж, Лондон, Мадрид, Брюксел, Ню Йорк и Рим утвърждават името му на виртуозен музикант.

 

Уникална интерпретаторска концепция за всеки албум

Заедно с това Погорелич посвещава времето си и на множество студийни записи. Неговият дебютен албум „Chopin Recital“ за Deutsche Grammophon през 1981 г. става бестселър скоро след издаването му, а от следващата година, като ексклузивен изпълнител на лейбъла, той започва непрекъснато да записва. Богатата му дискография, обхващаща 16 албума и 3 видеоклипа с интерпретации на творби в широк стилов диапазон – от музика на барокови композитори до автори от ХХ век, е уникална по своята последователна интерпретаторска концепция във всеки един албум. Тези необикновени издания – антологии са с голяма стойност в дискографията на класическата музика, имат огромен брой слушатели по цял свят и остават с години в каталога на лейбъла, с различни преиздавания, дори десетилетия след първоначалното им издаване. През 2006 Deutsche Grammophon издава двоен компактдиск с негови интерпретации, озаглавен „Геният на Погорелич“, последван през 2015 от комплект албуми, записани между 1981 и 1998. Този интеграл е отличен с престижната френска награда Diapason d’Or малко след излизането му. Година по-късно, през 2016, Погорелич прави нови записи на творби на Бетовен в сътрудничество със стрийминг платформа Idagio, като се превръща в първия класически музикант, насочен към тази форма на производство и разпространение на музикални записи.

 

Вдъхновител на млади артисти

Паралелно с богатата си и разнообразна професионална кариера по световните сцени, Иво Погорелич е ангажиран и с подпомагане на млади артисти. Създава в Загреб през 1986 г. Фонд за млади музиканти за финансиране на тяхното професионално образование в чужбина, организира Международен музикален фестивал „Иво Погорелич” в Бад Вьорисхофен (Германия), който от 1989 до 1997 г. подкрепя множество млади музиканти по пътя им към международно утвърждаване. А през 1993 основава „Интернационален конкурс за соло пиано Иво Погорелич“ в Пасадена, САЩ. За разностранната си ангажираност в отстояването на високите ценности на културата, изкуството и образованието в най-широк международен контекст, Погорелич е първият класически музикант, който получава честта да бъде обявен през 1988 г. за посланик на добра воля на ЮНЕСКО. А в знак на почит към големия пианист учреденият през 2016 от Карнеги-хол в Ню Йорк „Международен музикален конкурс Манхатън“ го прави почетен президент и кръщава на негово име голямата награда.

Източник: Софийска филхармония

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина