Драматичният театър в Ловеч вече носи името на актьора Борис Луканов. Решението за това е на местния Общински съвет, съобщиха от институцията.

Предложението е направено от екипа на театъра и и е одобрено от министъра на културата Кръстю Кръстев.

"В знак на преклонение към големия български актьор, който е милеел за града си и който някак си се олицетворява с Ловеч, въпреки че не е бил в трупата на ловешкия театър, но той е играл на сцената на Ловешкия театър и винаги е бил с театъра в сърцето си", заяви за БНР Биляна Петрова, директор на ловешкия театър.

Тази година драматичния театър "Борис Луканов" ще бъде основно ремонтиран по два проекта на обща стойност около 5 милиона лева.

БОРИС ЛУКАНОВ е роден на 15 юни 1936 г. в Ловеч. Самодеец в театралната училищна група и самодейния театър при читалището в Ловеч. Първата му роля е на Леополд Шубер в пиесата „Разлом“ на Борис Лавренов. Поставена е от учителя по български език и литература Трифон Хинов.

Завършва Пълно средно смесено училище „Христо Кърпачев“ (Ловеч) (1954) и специалност „актьорско майсторство“ във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев през 1959 г.

Работи като актьор в Драматичен театър „Йордан Йовков“ Толбухин (1960 – 1961), Варненски общински театър Варна (1961 – 1982) и Народния театър „Иван Вазов“ от 1982 г. Актьор на свободна практика от 2000 г. във „Варненския театър“ и в София. Предпочита изяви в роли от пиеси на класиците на световната литература Горки, Чехов, Тургенев, Шекспир, Леонов и др. Работи с най-добрите режисьори, сред които са Станчо Станчев, Ц. Цветков, Олег Ефремов, Асен Шопов, Вили Цанков, Енчо Халачев, Руси Карабалиев, Александър Морфов и др.

Член на Съюз на артистите в България (1977) и Съюза на българските филмови дейци (1979).

Участва в 48 български игрални филма. Превъзходно играе ролите на видни и значими личности от различни историчски епохи: Йован Ристич („Легенда за Паисий“, 1963 г.), проф. Александър Цанков („По дирята на безследно изчезналите“, 1979 г.), д-р Александър Пеев („Сами сред вълци“, 1979 г.), генерал-лейтенант Иван Маринов („Ударът“, 1981 г.), Гьорче Петров („Мера според мера“, 1981 г.), д-р Кръстю Кръстев („Дело 205/1913“, 1984 г.), Кавхан Етх („Борис I“, 1985 г.), Стефан Стамболов („Мечтатели“, 1987 г.), бащата на Дали („Дали“, 1991 г.) и др. Участва в испанска и френска продукция, в които партнира на Майкъл Куин и Кристоф Ламбер.

През 2017 г. Луканов играе във филма „Вездесъщият" (2017).

Борис Луканов умира на 31 май 2023 г.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Ако искате най-добрите филми да получават „Оскар“, трябва да има 10-годишна пауза между церемониите.“

Мат Деймън, американски актьор, роден на 8 октомври преди 56 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...