На 7 април е починал актьорът Пламен Сираков, съобщи Съюзът на артистите в България. Той беше любимец на поколения зрители със своите превъплъщения в киното и телевизията, както и от сцената на Сатиричния театър.

„Днес своя път нагоре е поел актьорът Пламен Сираков“, съобщиха от Съюза на артистите в България.

Тъжната вест идва точно в деня, в който неговият професионален дом - Сатиричният театър, празнува 68-и рожден ден и обявява за пореден път носителите на театралните награди за хумор и сатира „Златен кукерикон“.

В края на 2017 г. Пламен Сираков бе покосен от тежък инсулт, който го накара да слезе от сцената. Но той се беше възстановил достатъчно, за да участва в церемонията за кукериконите преди няколко сезона. Зрителите със сигурност помнят многократното му преминаване по сцената с многозначителната фраза „Нямам думи!“ на уста...

ПЛАМЕН СИРАКОВ е роден на 5 юли 1952 г. в София. Четири години учи в Висшия лесотехнически институт, но всяко лято се явява на кандидатстудентските изпити във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ Малко преди да се дипломира като инженер, е приет актьорско майсторство във ВИТИЗ, в класа на проф. Сашо Стоянов и завършва през 1980 г. 

През 1980-1981 г. е актьор в Драматично-кукления театър във Враца, през 1981-1982 г. играе в Националната опера и балет, през 1982-1984 г. в Драматично-кукления театър „Константин Величков“ в Пазарджик, а в периода 1984-1995 играе в Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“.

Част е от трупата на „Театър 199“, където на Стената на славата пред театъра има пано с негови отпечатъци, послание и шарж. Там участва в постановките „Подземният“ от Христо Бойчев, „Нищожно количество болка“ по Джак Керуак и Чарлз Буковски, „Porno (Порно)“ от Марио Фрати, „Един Буда, когото ще молите за още...“ по Чарлз Буковски, „Късмет по дяволите“ по Джак Керуак и Чарлз Буковски, „Времето е спряло“ от Доналд Маргулис. 

„Пак имах късмет. Бяхме все млади във трупата. Ръководеше ни Иван Кондов, който много ни обичаше…страшно ни ревнуваше от всякакви извън театрални дейности. Може би оттам носим предаността към работата, чистото отношение към театъра…“, разказва Пламен Сираков за работата във театър във Враца. 

Пламен Сираков има стотици роли в театъра и повече от 40 роли в киното. Той участва в радиопредавания, телевизионни театрални постановки, естрадни спектакли и концерти. Сред ролите, които изиграва са: Охльо Бохльо („Мата Хари“ от Недялко Йорданов), Масларски („Милионерът“ от Йордан Йовков), Неразумния („Рейс“ от Станислав Стратиев), Големанов („Големанов“), Яначков („Скакалци“) - от Стефан Л. Костов, Габош Боршош в „ Голямото чистене“ (от И. Чурка, режисьор Николай Ламбрев). 

Играе във филмите „Мярка за неотклонение“ (1983, режисьорка Мая Вапцарова), „Дело 205/1913 П. К. Яворов“ (1984, режисьор Киран Коларов), „Скъпа моя, скъпи мой“ (1986, режисьор Едуард Захариев), „Характеристика“ (1986, режисьор Христо Христов), „Бързо, акуратно, окончателно“ (1990, режисьор Михаил Мелтев), „Бай Ганьо тръгва из Европа“ (1991, режисьор Иван Ничев), „Аритмия“ (1992, режисьор Иван Балевски), „Йосиф и Мария“ (1995, режисьор Милен Николов).

„Чисто статистически ролите, които не съм изиграл, са повече от онези, които съм направил. Но си давам сметка, че вече всяка такава може да се окаже и последна. Положението е като с последната любов – тя винаги трябва да е най-силна“, казва Сираков.

Той е носител на награда за най-добър млад актьор на САБ – за 1985 г.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...