Съд в Русия забрани документалния филм „Г-н Никой срещу Путин“ на режисьора Павел Таланкин, отличен с награда „Оскар“ за най-добър документален филм по-рано този месец, съобщи БТА, позовавайки се на ДПА. Решението идва на фона на засилен контрол върху културното съдържание в страната след началото на войната в Украйна и се вписва в по-широката тенденция за ограничаване на критични гласове в изкуството и медиите.
Решението е постановено от съд в родния регион на Таланкин след административно производство. Според местни медии съдът е приел, че филмът съдържа „екстремистка символика“ и „пропаганда на тероризма“, както и че в него участват непълнолетни без съгласието на родителите им. Забранени са прожекциите и разпространението на лентата на територията на Русия, включително в онлайн среда. Прокуратурата твърди, че продукцията създава негативен образ на руското ръководство и войната в Украйна — аргумент, който често се използва в сходни случаи срещу независими журналисти и артисти.
Филмът на Таланкин се отличава със своя интимен и документален подход. Като бивш учител в град Карабаш, Челябинска област, той използва училищни събития и ежедневието на учениците, за да покаже процеса на постепенно навлизане на милитаризирана реторика и символика в образователната среда. Тази перспектива пренася фокуса от фронтовата линия към социалните и културните последици от войната, особено върху подрастващите. По-късно режисьорът напуска страната със заснетия материал, който е оформен в пълнометражен филм от Дейвид Боренстийн. Лентата проследява и личната трансформация на Таланкин — от учител и наблюдател до открит критик на войната.
Реакциите в Русия са остри и поляризирани. Никита Михалков, носител на „Оскар“ за „Изпепелени от слънцето“, определи филма като „скандален манифест на омразата към руснаците“ и го нарече антируска продукция, подкрепена от западни медии като BBC и ZDF. Подобни оценки отразяват по-дълбокото разделение в руското културно пространство между официално подкрепяните наративи и независимите творци, работещи извън страната.
Забраната на „Г-н Никой срещу Путин“ повдига по-широки въпроси за ролята на документалното кино като форма на свидетелство и критика. От една страна, международното признание — включително наградата „Оскар“ — подчертава значимостта на филма като глас отвън на официалната руска позиция. От друга, реакцията на руските власти показва чувствителността към алтернативни интерпретации на войната и страха от тяхното въздействие върху вътрешната публика. В този смисъл случаят се превръща в още един пример за напрежението между изкуството като пространство на свободно изразяване и държавата като регулатор на допустимия публичен разказ.
