Изложбата „Отблизо. Илия Бешков – карикатури, скици и рисунки“, посветена на 125-ата годишнина от рождението на един от най-значимите български художници и карикатуристи, ще бъде открита на 7 август от 18:00 часа в зала 4 на Музея „Дом на хумора и сатирата“ в Габрово, обявиха организаторите. На откриването ще присъстват Савка Чолакова – снаха на Илия Бешков, и неговата внучка Илияна Бешкова. Изложбата ще може да бъде разгледана до февруари 2027 година.

Куратор на експозицията е Красимир Илиев. В нея са включени произведения от колекцията на музея, както и творби от архива на семейство Бешкови, част от които ще бъдат показани пред публика за първи път.

Изложбата проследява основните периоди от творческия път на Илия Бешков – от ранните му карикатури, публикувани във вестник „Пладне“, до последните му рисунки, създадени година преди смъртта му. Сред акцентите са скици от музейния фонд, чрез които художникът е давал указания за оформлението на албум със свои произведения, останал неиздаден приживе.

Според организаторите експозицията представя Бешков не само като изключителен художник и карикатурист, но и като проникновен мислител с остра обществена чувствителност. Десетилетия след създаването им, много от неговите карикатури продължават да звучат изненадващо съвременно, поставяйки въпроси, които не са загубили своята актуалност.

Сред представените произведения е карикатурата „Приключване на бюджета. Свой своего не храни – тужко томува, който го няма“ от 1933 година, предоставена от архива на семейство Бешкови.

ИЛИЯ БЕШКОВ (1901–1958) е сред най-значимите български художници, карикатуристи и графици на XX век. Роден е в Долни Дъбник, завършва право в Софийския университет, но посвещава живота си на изобразителното изкуство. Работи като художник и публикува карикатури в редица периодични издания, сред които вестниците „Пладне“, „Зора“ и „Щурец“.

Творчеството му се отличава с ярка социална чувствителност, психологическа дълбочина и критичен поглед към обществените и политическите процеси. Освен с политическите си карикатури, Бешков оставя значимо наследство от рисунки, портрети, илюстрации и живописни произведения.

От 1945 г. е преподавател, а по-късно професор в Художествената академия в София, където обучава поколения български художници. Носител е на редица отличия, а днес е признат като една от най-влиятелните фигури в историята на българската карикатура и изобразителното изкуство.

 

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Животът се опитва да ни отвлече от истинските неща.“

Светослав Рьорих, руски художник и философ, роден на 23 октомври преди 122 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.