Концертмайсторите Мила Георгиева и Радослав Шулц ще свирят в столичната зала „България“ на 25 октомври. Събитието е с начален час 19,30 и е част от поредицата „Концертмайсторите“, организирана от „Кантус Фирмус“. Техен партньор ще е оркестърът на „Класик ФМ радио“.

Георгиева и Шулц ще покажат майсторството си в Концерт за две цигулки от Йохан Себастиан Бах, който принадлежи към най-красивите барокови творби, а също и във виртуозната пиеса за два цигулки „Навара“ от Пабло Сарасате (позната също като „Хота Навара“). Мила Георгиева ще се изяви самостоятелно с още една творба на Сарасате – популярните „Цигански напеви“. Специален акцент в концерта е присъствието на българска пиеса – „Дяволската цигулка“ за цигулка и оркестър от Радослав Лазаров, в която ще солира Радослав Шулц. Във втората част на концерта Оркестърът на Класик ФМ радио ще свири музика на Моцарт под диригентството на Шулц – забележителната Симфония №41, последната от симфоничните композиции на австрийския гений.

МИЛА ГЕОРГИЕВА започва да свири на цигулка още на 4-годишна възраст. Първите й изяви на сцената са осъществени с ансамбъл «Софийски солисти» и големия български цигулар Минчо Минчев, с когото Мила свири в дует. На 14 години заминава за Ню Йорк, където учи в Джулиард Скул, а по-късно се премества в Гилдхол скул - Лондон. През 2002 г. Мила Георгиева става най-младият концертмайстор на Симфоничния оркестър на Радио Щутгарт. Активната й кариера на солист е свързана с престижни европейски оркестри като Гевандхаус оркестър - Лайпциг, Бамбергския симфоничен оркестър, Цюрихския камерен оркестър и др. През последните години тя е редовен солист на Оркестъра на Класик ФМ радио. Цигуларката е майка на три деца и живее със семейството си в Лондон.

РАДАСЛАВ ШУЛЦ е известен като един от водещите концертмайстори в Европа. Роден в Полша, той получава първите си уроци по цигулка на 8-годишна възраст от своята майка. Печели награди на редица международни конкурси по цигулка, а през 1999 година е назначен от Лорин Маазел за първи концертмайстор на Симфоничния оркестър на Баварското радио. Работата с музиканти като Карлос Клайбер, Марис Янсонс и Рикардо Мути вдъхновява Шулц да се насочи и към дирижирането. През 2002 година Сър Колин Дейвис го препоръчва за престижната Виенска музикална академия, където Шулц учи в класа по дирижиране на Леополд Хагер. В момента Радослав Шулц е артистичен директор на Камерния оркестър на Баварското радио и на ансамбъла Camerata Europeana в Щутгарт. В работата си с този оркестър Шулц неколкократно е изпълнявал музика от българския композитор Радослав Лазаров.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина