Михол O’Рурк , спечелил си името на изключителен интерпретатор на Моцарт, ще представи  на 9 ноември от 19 ч. в зала „България“  „Концерт за пиано № 24 в до минор“ със Софийската филхармония. На диригентския пулт  ще застане Джанкарло де Лоренцо. 

В програмата ще прозвучи още симфония № 3 „Ероика“ на Бетовен. 

Ирландският пианист  отдавна е завоювал признание със своята дългогодишна отдаденост на музиката и богатия си репертоар. Неговият отличен звук, сценично присъствие и контактност спечелват публиката и критиката. „Голям виртуоз, свирещ с простотата на детско пеене” е коментарът на Boston Globe за неговото изпълнение на Третия концерт на Рахманинов. След рециталите му в Кенеди център, Националната галерия и Колекция Филипс във Вашингтон Washington Post подчертава неговото уникално „кадифяно туше”, деликатната тиха динамика и „музикално внушение, сякаш съживяващо образи от миналото". А American Record Guide оценява изпълнението му на записа на Chandos Records на седемте концерта на Джон Филд с Лондонските Mozart Players като „толкова добро, колкото е възможно”. Другите му записи за Chandos включват Дебюси, Шопен, Шуман и М. Еспозито. Световната премиера на диска с клавирна музика на Георг Фредерик Пинто е избран за „Запис на 2000 година” от критиците на Le Monde de la Musique. 

В обширен концертен репертоар от повече от 50 творби от Бах до Лютославски О’Рурк е солирал на Кралската филхармония, Mozart Players – Лондон, националните филхармонии на Ирландия, Беларус, Литва, Украйна, Москва, Истанбул, Севернонемския радиооркестър, Московски и Словашки камерни оркестри, Boston Pops, камерните оркестри на Нидерландското радио и в Хонг Конг и много други. Напоследък е дебютирал в Испания и Чили, концертирал е в Беларус, Китай, Ирландия, Литва, Полша, САЩ, Париж, Буенос Айрес и Сао Паоло. През декември 2016  е свирил в Московската консерватория , Филхармонията на Санкт Петербург, Новосибирск, Томск, Барнаул. А през този сезон подготвя нова програма Нощна музика с творби от Шопен до Равел и Барбър.

ДЖАНКАРЛО де ЛОРЕНЦО завършва с отличие орган и органова композиция при Ф. Кастели в музикалното училище в Бреша, след което следва в музикалния отдел на факултета по литература и философия в Болоня и едновременно учи композиция и оркестрово дирижиране при Г. Каталдо.

От 1992 г. е диригент  на Orchestra Vox Aurae в Бреша, през 2003 г. става артистичен директор и първи диригент на Orchestra del Teatro Olimpico във Виченца, с който предприема няколко турнета из Италия и в чужбина.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Фантазията е като сладкото. Трябва да я размажеш на солидна филия хляб. В противен случай е безформена и не можеш да направиш нищо с нея.“

Итало Калвино, италиански писател, роден на 15 октомври преди 103 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина