Ана Ибара – мецосопрано и носителка на „Грами“, ще изнесе концерт в София. Той ще се състои на 25 януари под диригентството на Давид Хименес Карерас, съобщиха от Софийската филхармония. Билетите са по 10 и 20 лева.

Обичана заради „богатия си и широкообхватен“ глас, Ана Ибара става популярна не само с вокалните си качества, но и с неповторимата си артистичност. Ученик на Карл Остерайхер и племеник на Хосе Карерас Давид Хименес е добре познат на българските меломани от своите предишни гостувания. Страстната испанка и виртуозният диригент представят програма с огнени шедьоври на Де Фая, Хименес, Бизе, Барбиер, Румски-Корсаков и Серано. 

АНА ИБАРА прави оперния си дебют през 2000 г. като Дона Елвира в “Дон Жуан”. Носителка е на престижни награди, сред които Premio Opera Actual заедно с Пласидо Доминго и наградата "Грами". Тя е пее редовно в Gran Teatro del Liceu де Барселона, Teatro Real de Madrid, Канадската опера, Мариинския театър, La Monnaie в Брюксел, Английската национална опера, Хонконгската опера, Teatro Colón в Буенос Айрес и др.. Работила е с диригенти като сър Колин Дейвис, Яник Нец-Сегуин, Марк Минковски, Исус Лопес Кобос, Едуард Гарднър, Хосеп Понс, Хуанджо Мена, Франц Пол Декер, Бертран дьо Били, Енрике Мацола, Филип Етремонт, Пол Гудуин и Джеръми Рохър. Репертоарът й включва ролите на Кармен, Далила (Самсон и Далила), великите роли на Верди като Америс (Aида) или Aзучена (Il Trovatore) и най-важните роли, написани от Стравински и Барток.  Творческата ѝ биография включва и роли всветовни премиери на съвременни творби на Леонардо Балда, Ксавиер Монсалвате и др. Записавала е за „Дойче Грамофон“, „Опус Арте“, BBC, „Dynamic“ и „Naxos“.

ДАВИД ХИМЕНЕС започва да учи пиано и композиция в Консерваторията в родния си град. По-късно специализира дирижиране във Висшето училище за музика във Виена при Карл Остерайхер и в Кралската академия за музика в Лондон при сър Колин Дейвис. След дебюта си с оркестъра на Северногерманското радио в Хановер през 1994 той се изявява с едни от най-прочутите оркестри и солисти в зали като Royal Albert Hall в Лондон, Берлинската филхармония, зала Плейел в Париж,  Konzerthaus във Виена, Suntory Hall в Токио, Carnegie Hall и Avery Fisher Hall в Ню Йорк. Дирижирал е Виенската, Лондонската и Мюнхенската филхармонии, Оркестъра на Париж и оркестъра на Миланската Скала, с участието на солисти от ранга на  Йо Йо Ма и Антонио Менесес. В момента е главен гост-диригент на Букурещката филхармония и диригент-лауреат на OrquestraSimfònica del Vallès в Барселона. Голямо място в неговата активност заема операта. Той се изявява в обширен оперен репертоар  в Миланската Скала, Виенската Щатсопер, Ковънт Гардън, Оперите в Цюрих, Вашингтон и Сидней, Deutsche Oper – Берлин, Theatre du Champs Elysées – Париж, Gran Teatre del Liceu – Барцелона, Teatro Real – Мадрид, в сътрудничество с прочути певци като Хосе Карерас, Пласидо Доминго, Кири Те Канава, Роберто Аланя, Анжела Георгиу, Брин Терфел и др.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...