Световноизвестната оперна певица Христина Ангелакова е починала, съобщи нова телевизия, позовавайки се на семейството й.

Ангелокова е родена в Исперих на 29 октомври 1944 година. Завършва Българската държавна консерватория, сега Национална музикална академия „Панчо Владигеров”. А след това записва специализация в академията „Санта Чечилия” в Рим.

Първите й изяви на голяма сцена са в „Ла Скала”. През 1973 година получава наградата на конкурса за оперни артисти в италианския град Тревизо. А две години по-късно е първа в надпревара в Остенде, Белгия. След като името  става известно в световен мащаб, тя е поканена да се завърне в България в колектива на Софийската народна опера. Установява се в София и пее на най-престижната оперна сцена в страната цели 23 години.

Паралелно с ангажиментите си в родината Христина Ангелакова не спира да гастролира по света. Била е директор на Софийската опера. От 1985 г. преподава оперно пеене в Националната музикална академия, като от 2000 г. е доцент. Председател на фондация „Опера и балет“ и почетен гражданин на град Исперих.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Фантазията е като сладкото. Трябва да я размажеш на солидна филия хляб. В противен случай е безформена и не можеш да направиш нищо с нея.“

Итало Калвино, италиански писател, роден на 15 октомври преди 103 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина