Кадри с огромни голи русалки, направени от шунка, разположени върху маси в балната зала на Националната художествена галерия в София, разбуниха духовете във "Фейсбук".

Оказа се, че това е пърформанс на художниччката Ода Жон - артистичен псевдоним на българката Михаела Дановска, която работи в Париж. Посещението й в България й донесе национална слава - всички научиха за нея и провокативното й творчество, което всъщност е целта на всеки артист. 

Месото с форма на женско тяло, което се простря върху масите в Балната зала на Националната художествена галерия миналия четвъртък, е имало специално послание - да илюстрира консумацията на жената от съвременното общество, съобщи Канал 3, като цитира изпълняващата длъжността директор на галерията Яра Бубнова. Тя не смята, че е допуснала грешка при вдигналия се скандал за "голямото плюскане".

Ода Жон изпратила каталозите си и пожелала да направи в галерията изложба с коктейл, а Бубнова нямала представа какво ще последва. Разходите били поети от художничката.

"Необичайно, неочаквано, рисково при всички положения, но това е животът на новото изкуство. Това, което Ода Жон направи, тя доста директно превърна хората в обекти", коментира Бубнова.

Тя описа реакциите на отбраните гости - едни реагирали с чувство за хумор, други с отвращение, имало и хора, които не се докоснали до храната на масата. Ода Жон изготвила списъците с гостите си, които искала да шокира с женското тяло от месо, разясни директорката на галерията.

"Масата не бе една, те бяха две. Не бих я нарекла софра, защото това придава смисъл, който тя не носеше, нямаше задоволяване на глада", коментира Бубнова. Художничката съзнателно създала тези маси, "тези скулптури, приличащи на човешко месо".

Посланието било свързано с жената и нейното потребяване от съвременното общество, а целта да се шокират гостите от "тази болезненост и сюрреалистичност от ядене на телата", направи изкуствоведски коментар на "плюскането" Бубнова. Самата художничка и много от гостите й били вегетарианци и дори не докоснали месото. Ода Жон постигнала целта си да постигне страх и нещо, което е отблъскващо.

"Агресивната реакция, която се получи, е наистина от неразбирането, незнанието на контекста и от завистта, че не са били поканени да присъстват на това събитие", тълкува общественото възмущение директорката пред Канал 3.

На 1 декември в галерията ще бъде показан и филм за Ода Жон, сниман от германска режисьорка.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Ако искате най-добрите филми да получават „Оскар“, трябва да има 10-годишна пауза между церемониите.“

Мат Деймън, американски актьор, роден на 8 октомври преди 56 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...