На 9 януари световноизвестният диригент Антони Вит излиза на сцената на столичната „Зала България” за първия концерт на Софийската филхармония за 2020 г. Маестрото е подбрал шедьоври от полската класическа музика: Увертюра към операта „Халка“ от Станислав Монюшко, „Станислав и Анна Освиенцимови“ от Мечислав Карлович, „Крешани“ от Войчех Килар и„Стабат Матер“ от Карол Шимановски. Солисти са Ивона Хоса, Ева Марчинец и Ярослав Бренк.
АНТОНИ ВИТ е роден в Краков на 7 февруари 1944 . Ученик е на големия композитор Кшищоф Пендерецки, в началото на кариерата си е и асистент на Херберт фон Караян. Дълги години е бил директор и главен диригент на оркестъра на Полската телевизия и радио, артистичен директор на Варшавската филхармония. Номиниран 7 пъти за наградата „Грами“ за записите на произведения от Кшищоф Пендерецки и Карол Шимановски. Получава наградата през 2013 за записите на „Фонограми“, Концерт за валдхорна, Партита, „Пробуждането на Яков“ и „Анаксис“ от Пендерецки. Той е носител и на наградите „Diapason d'Or“, „Grand Prix du Disque de la Nouvelle Academie“ и „Classical Award“. Работил е с най-големите оркестри като Берлинската филхармония, Дрезденската държавна капела, Лондонския Кралски филхармоничен оркестър, Симфоничния оркестър на Би Би Си, Оркестъра при Академия Санта Чечилия, Петербургската филхармония, Симфоничния оркестър на NHK и мн. др. Осъществил е поредица световни премиери, включително на произведения от Пендерецки и Килар („Септемврийската симфония“ на Войцех Килар е посветена на диригента). За изтъкната творческа дейност и популяризиране на полската музика в страната и чужбина, е удостоен с „Брилянтна диригентска палка“.
Вит има повече от 200 записа, сред които е и получилият широка известност запис на „Алпийската симфония“ на Рихард Щраус с Държавната капела на Ваймар.
Любопитна подробност е, че по специалност Антони Вит е юрист, но в един момент решава да смени професията си и разбира, че трябва да свърже живота си с музиката. Работи известно време с великия австрийски диригент Херберт фон Караян, за когото си спомня:
„Караян беше изключително трудолюбив, музикантите го уважаваха за това, че може да работи 10 часа подред. Като асистент на неговите симфонични концерти и оперни постановки, аз добих колосален опит."
