Столичната галерия „Лоранъ“ ще отбележи 110 години от рождението на Маргарита Милиджийска с изложба. Тя ще бъде открита на 29 януари, сряда, от 18,30 ч.
Ще бъдат изложени картини от различни творчески периоди, между които преобладават тези от 40-те и 50-те години.
"В експозиционното пространство има жанрово разнообразие.В колекцията доминират портрети и автопортрети. Сред тях може да споменем три от най-познатите й автопортрета от 40-те години и един „Автопортрет в бяла блуза“ от 30-те години. Голямо форматните й платна са с подчертано силен и ярък колорит, докато „Портретът на Валя“ е нежно очарователен. Всички те имат характеристики, които притежават и останалите произведения.
Надяваме се с тази изложба за пореден път да върнем интереса към една слабо позната художничка, която трябва да заеме достойно място в българската живопис. Срещата ни с изкуството на Маргарита Милиджийска е съпроводена от каталог от 2006 г., който ще бъде представен с изложбата”, споделят от галерията.
МАРГАРИТА МИЛИДЖИЙСКА е роденана 29 април 1910 г. в с. Драганово, Великотърновско. От 1921 до 1929 Г. учи в Русе, след което през1931 г. продължава образованието си в Художествената академия в София, в ателието по живопис на проф. Никола Маринов. Веднага след завършването си влиза в Дружество на новите художници, 1936 г. и участва в Десетата юбилейна ОХИ в София. През 1944 г. е нейната първа самостоятелна изложба в Пазарджик. Същата година придобива свидетелство за педагогическа правоспособност по рисуване и руски език и започва да преподава. Първо работи в Елхово и Пазарджик. Завръщането и в София е като учител по руски език в Първа стопанска девическа гимназия (1945 – 1949). В периода (1949 – 1974) става преподавател по същия предмет в Художествената академия, където поколения студенти и художници я помнят като педагог без да предполагат, че ги учи художник.През 1957 г.,предполага се, поради формализъм, е освободена отСБХ, а чак през 1995 г. е допусната отново. Редките появи на Маргарита Милиджийскав изложбените пространстваи наложилите се житейските обстоятелства я правят непозната за публиката. Първата й самостоятелна изложба в Пазарджик остава единствена до 80-те години на ХХ в., когато прави две изложби. Умира на 31 юли 2001 г. в София.
