"Възкресението на Дилетанта" - така е озаглавен филмът, посветен на живота и творчеството на Чавдар Мутафов. Тази година се навършиха 135 години от рождението на писателя модернист и архитект. 

"Филмът разква историята на забравения български гений Чавдар Мутафов. Той е ненадминат сладкодумник, за чието внимание се борят враждуващи литературни кръгове, но завършва живота си изолиран от литературните среди; архитект на ключови софийски училища, които и днес привличат погледа ни; писател и художествен критик, който все още е актуален. 

Но кой всъщност е Чавдар Мутафов, може да разберете на 12 ноември от 18:30 ч. в кино "Влайкова"", приканва режисьорът Христо Йоцов.

"Възкресението на Дилетанта" е озвучен от номинирания с "Икар" актьор Димитър Ангелов, който с емблематичния си глас превежда зрителя през бурната житейска история на Чавдар Мутафов.

"Ще видите още съхранени архивни кадри отпреди 30 години на проф. Петър Петров. Ще чуете и невероятния разказ за това как Чавдар Мутафов бива изваден от забвението, отредено му от комунистическата власт", уточнява Йоцов.

Входът за премиерата на 12 ноември е свободен.

ЧАВДАР МУТАФОВ е роден на 19 септември (1 октомври нов стил) 1889 в Севлиево. Баща му Петър Мутафов е известен социалдемократ. Завършва основно образование в родния си град, а гимназия – в София. Завършва машинно инженерство (1908 – 1912) и архитектура (1923 – 1925) в Мюнхен, като междувременно участва във войните.

Работи като архитект, художествен критик, редактор. В годините между 1925 и 1927-а е член на литературния кръг „Стрелец“. Публикува основните си произведения между двете световни войни – „Марионетки“ (1920) и „Дилетант. Декоративен роман“ (1926). Книгата „Марионетки“ на  излиза в само 21 екземпляра. Освен това Мутафов е автор на множество художествени есета, разкази и манифести. Занимава се и с литературна критика. Женен е за писателката Фани Попова-Мутафова.

Член-учредител е на Дружеството на есеистите в България, член е на българския ПЕН клуб и на Европейския писателски съюз.

След деветосептемврийския преврат през 1944 г. Чавдар Мутафов е изключен от Съюза на българските преводачи поради обвинения за профашистки убеждения. През 1945 г. е изпратен в трудов лагер (в мините на Бобовдол) без съд и присъда; по същото време съпругата му е в затвора. През 1946 г. е освободен. Участва за кратко в редактирането на сп. „Архитектура“, но след това от 1947 г. до смъртта си през 1954 г. е безработен и нито един негов текст не е допуснат до печат.

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

Мария Калас, оперна дива, родена на 2 декември преди 101 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин