Английският актьор Алън Рикман почина днес, 14 януари, от рак на 69-годишна възраст. Той беше един от най-обичаните актьори в Обединеното кралство, пише авторитетният „Гардиън”. 

Той става популярен след ролята си на злодея Ханс Грубър в „Умирай трудно“ от 1988 г. Амплоа, което утвърждава и в образа на шерифът на Нотингам от „Робин Худ: Принцът на разбойниците“ (1991), за който получава награда БАФТА. Известен е и с участието си в поредицата за Хари Потър, като тъмния учител Сивиръс Снейп. Рикман е също така и уважаван театрален актьор в съвременни и класически постановки и бивш член на кралската Шекспирова трупа.

АЛЪН РИКМЪН е роден на 21 февруари 1946 г. в Южен Хамърсмит, Лондон, в семейство от работническата класа. Майка му Маргарет Дорийн Роус е домакиня, а баща му Бърнард Рикман работи в завод. 

Малкият Алън се отличава в училище в калиграфията и акварелното рисуване и печели стипендия за средно училище в Лондон, където започва да се занимава с драма. След това посещава Колежа за изкуство и дизайн към Университета за изящни изкуства в Лондон, а след това следва в Кралския колеж за изкуство. Това образование му позволява да работи като графичен дизайнер за радикалния вестник „Нотинг Хил Хералд“, което той смята за по-сигурен занаят от актьорството. След като завършва Рикман отваря заедно с приятели студио за графичен дизайн, наречено „Графити“, но след 3 години успешен бизнес той решава да се заеме професионално с актьорство. Алън пише до Кралската академия за драматично изкуство, молейки за прослушване, след което е приет и посещава академията от 1972 до 1974 г. Докато следва там, разучава творбите на Шекспир и за да се издържа работи като декоратор при сър Найджъл Хоторн и сър Ралф Ричардсън, като печели няколко награди.

Рикман е известен и с участието си в телевизионни продукции, кинопродукции и с театралните си роли. Играе в поставената на Бродуей пиеса "Private Lives"  през 2002 г. и за ролята си е номиниран за втори път за награда „Тони”, след като в 1987 г. за пръв път е номиниран за ролята си в „Опасни връзки“.

„Трябва да си дадем сметка, че оставяме нещо след себе си. И това е споменът за нас в децата ни."

Кевин Костнър, американски актьор и режисьор, роден на 18 януари преди 70 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...