Английският актьор Алън Рикман почина днес, 14 януари, от рак на 69-годишна възраст. Той беше един от най-обичаните актьори в Обединеното кралство, пише авторитетният „Гардиън”. 

Той става популярен след ролята си на злодея Ханс Грубър в „Умирай трудно“ от 1988 г. Амплоа, което утвърждава и в образа на шерифът на Нотингам от „Робин Худ: Принцът на разбойниците“ (1991), за който получава награда БАФТА. Известен е и с участието си в поредицата за Хари Потър, като тъмния учител Сивиръс Снейп. Рикман е също така и уважаван театрален актьор в съвременни и класически постановки и бивш член на кралската Шекспирова трупа.

АЛЪН РИКМЪН е роден на 21 февруари 1946 г. в Южен Хамърсмит, Лондон, в семейство от работническата класа. Майка му Маргарет Дорийн Роус е домакиня, а баща му Бърнард Рикман работи в завод. 

Малкият Алън се отличава в училище в калиграфията и акварелното рисуване и печели стипендия за средно училище в Лондон, където започва да се занимава с драма. След това посещава Колежа за изкуство и дизайн към Университета за изящни изкуства в Лондон, а след това следва в Кралския колеж за изкуство. Това образование му позволява да работи като графичен дизайнер за радикалния вестник „Нотинг Хил Хералд“, което той смята за по-сигурен занаят от актьорството. След като завършва Рикман отваря заедно с приятели студио за графичен дизайн, наречено „Графити“, но след 3 години успешен бизнес той решава да се заеме професионално с актьорство. Алън пише до Кралската академия за драматично изкуство, молейки за прослушване, след което е приет и посещава академията от 1972 до 1974 г. Докато следва там, разучава творбите на Шекспир и за да се издържа работи като декоратор при сър Найджъл Хоторн и сър Ралф Ричардсън, като печели няколко награди.

Рикман е известен и с участието си в телевизионни продукции, кинопродукции и с театралните си роли. Играе в поставената на Бродуей пиеса "Private Lives"  през 2002 г. и за ролята си е номиниран за втори път за награда „Тони”, след като в 1987 г. за пръв път е номиниран за ролята си в „Опасни връзки“.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Ако искате най-добрите филми да получават „Оскар“, трябва да има 10-годишна пауза между церемониите.“

Мат Деймън, американски актьор, роден на 8 октомври преди 56 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...