проф. Вера Найденова, Кан, "СЕГА"
Знае се, че този външно суетен фестивал често увенчава със златото си най-социалните творби. Поради изначалната насоченост на тазгодишната селекция към филми с остри социални и политически ангажирани сюжети този жест сега бе по-възможен от всякога. От няколкото възможности да открои най-високо социалната проблематика на фестивала журито с шеф Кейт Бланшет удостои със "Златната палма" "Една семейна история" на японеца Хирокадзу Корееда. В него се разказва за фамилия, в която бащата е "учител" по джебчийство. Корееда е майстор на киното, близко до документалността, а в този филм умението му да го прави "във формите на самия живот" е на високо равнище.
Филмът "Айка" на режисьора Сергей Дворцевой беше един от най-вълнуващите в състезателната програма. Момиче от Киргизстан, притиснато в страната си от мафията, с нечовешки усилия търси спасение в Москва. За тази женска роля бе отличена Самал Еслямова. По ужасяващата гледка на бежанския бит "Айка" имаше съперник - "Кафарнаум", игрален дебют на ливанската документалистка Надир Лабаки, развеждащ ни из лагерите и затворите за бежанци в Бейрут като из Дантев "кръг" (Наградата на журито).
Отличеният с Голямата награда "Blackkklasman" на американеца Спайк Лий е силен най-вече със сатиричните стрели, насочени към Доналд Тръмп. Известният като носител на "Оскар" за филма "Ида" поляк Павел Павликовски получи режисьорското отличие за "Студена война", с герои, разделени през 50-те години на ХХ век от политическата вражда между Изтока и Запада.
Италианските "Dogman" на Матео Гароне и "Щастливият Лазар" на Аличе Рорвахер - първият с награда за мъжка роля на Марчело Фонте, а вторият за сценарий - са свидетелство за ренесанса, който изживява киното на Ботуша. Отличието за сценарий на Форхвахер се споделя от "Три лица" на иранеца Джафар Панахи. Поради забраната той да напуска страната си то бе получено от съавторката му Надер Саейвар.
Убедителен избор направи и журито на втората състезателна програма "Особен поглед", оглавявано от Бенисио дел Торо. Тук голямата награда бе присъдена на датския филм "Граница", режисиран от иранеца Али Абасси. Героите му са хора с повредени хромозоми, при което природата им се завръща към животинското начало. Специалната награда бе връчена на "Мъртвите и живите", разказващ за живота на индианските племена в бразилската джунгла. Наградата за режисура получи украинецът Сергей Лозница, направил филма "Донбас" (заглавието говори само по себе си), а за сценарий - мароканският "София", чиято героиня взривява семейния мир с извънбрачното си раждане.
Любопитно е решението на това жури да се даде наградата за женско и мъжко изпълнение в едно - на Виктор Полстер, изиграл ролята на хермафродит в "Момиче" на белгиеца Лукас Донт. Същият филм получи и наградата за дебют "Златна камера".
Има нещо знаменателно в голямата промяна на Кан именно сега. Преди петдесет години тук, на булевард "Кроазет", младите режисьори от френската Нова вълна вдигат бунт. Сред тях е и Жан-Люк Годар, навършил тази година 88, участвал в конкурса с "Книга на образа" и отличен със специална "Златна палма". Фестивалната преса припомни девиза на някогашните бунтари: "Светът ще се промени, когато се промени киното".
