Проф. Вера Найденова, Кан, "СЕГА"
71-вият фестивал в Кан започна с подобаваща тържественост. Очакваше се, че филмът, който откри фестивала, а и състезанието - "Всички знаят", ще покрие нормата за "идеалната "Златна палма". А рецептата според генералния директор Тиери Фремо е: "авторски филм, със звезди, който се харесва на публиката".
Авторът е иранецът Асгар Фархади, един от най-успешните кинематографисти на последното десетилетие (няколко европейски отличия, два "Оскара"за чуждоезичен филм). И в този случай той прилага уникалната си стратегия: въвежда ни в битие на обикновено семейство. Испанка, живееща в Буенос Айрес, се завръща в родината, за да празнува сватбата на сестра си. Във вихъра на празника обаче се просмукват зли сили: тайна от стара любов, апетити за богатство. Гвоздеят на интригата е отвличането на дете с цел изнудване. Отношенията се изострят докрай, действието се забързва, монтажът е шеметен. Пред очите ни жанрът от "семейна драма" се превръща в "психотрилър", та дори във филм на ужасите...
Звездите са от световна величина - испанците Пенелопе Крус и Хавиер Бардем. Не е изключено "горещият сюжет" и популярните актьори да отворят филма към по-широк кръг от зрители, но фестивалната публика, а най-вече професионално съдещата част от нея, остана резервирана. Макар че авторът изразява убеденост в приликата между психиката и поведението на иранците (за които досега е разказвал, с едно изключение - "Минало" от 2012-а, чието действие е ситуирано във френска среда) и испанците, именно смяната на човешкия материал е изиграла лоша шега на големия майстор. Търсейки вярност към горещите страсти на испанците, той е попаднал в клопките на мелодрамата. И от това във филма изчезва безупречната тънка рационалност, дискретност на иранските му творби. А на този фестивал и най-малкото отстъпление от авторския стил, а най-вече стъпката към комерсиализация, се наказва.
Със завъртането на фестивалната машина все по-отчетливо става ясно, че 71-ият Кан ще ни среща с много предизвикателства, едното от които е политическата ангажираност на част от филмите - например откриващия програмата "Особен поглед" "Донбас". Фестивалът следи творчеството на украинеца Сергей Лозница, който е твърде продуктивен. Понякога прекалява с театралната гротеска, чиито стрели са насочени най-вече към руските персонажи. Но в "Донбас" присъствието на тези елементи е премерено, а по-внушителен е реалистичният пласт, изведен някъде в сюрреалистични форми - органични при действителност, в която армейски сражения се преплитат с болезнени психози и всичко е обрасло в престъпност.
Макар и представени с отделни ярки единици в различни части от общата програма, очевидно е редуцираното участие на американското кино. А оттам и присъствието на холивудските звезди, които обикновено придават блясъка на ритуала. Тази година в Кан са малцина, но от най-високата величина - начело с председателстващата журито на "голямото състезание" Кейт Бланшет, журито на "Особен поглед" - Бенисио Дел Торо, и самия Мартин Скорсезе. Големият режисьор е тук, за да получи наградата на една от т.нар. паралелни програми на фестивала, "Петнайсетдневката на режисьорите". Нарича се "Златната карета", по името на знаменития филм от 1952 г., чийто режисьор е считаният за най-талантлив от френските класици Жан Реноар (1894 - 1979). Тъжна подробност е, че той е участвал в този фестивал само веднъж, но не е избиран за председател на журито например.
