Напуснал ни е актьорът Филип Трифонов, съобщи Съюзът на артистите в България

Поднасяме съболезнования на близките му и на всички негови колеги и приятели!

Филип Иванов Трифонов е български филмов и театрален актьор. Като студент във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1969 – 1973), учи актьорско майсторство в класа на Апостол Карамитев.

Работи в Драматичен театър „Н. Й. Вапцаров“ Благоевград (1973 – 1976), Театър „София“ (1976 – 1978), СИФ „Бояна“(1978 от 1990). Държавен Сатиричен театър (2005 – 2011), Народен театър „Иван Вазов“ (2011 – 2017), Театър 199.

Член на САБ и на СБФД (1973). Почетен гражданин на София.

През 70-те и 80-те години на XX век изиграва главни роли в знакови за българското кино филми, като „Момчето си отива“ и „Оркестър без име“. Репликата му „Една боза от 6 стотинки“, от филма „Момчето си отива“, е считана за култова от много негови почитатели. 

Филип Трифонов е носител на множество награди и отличия.

Кадър от филма "Оркестър без име".

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Винаги се опитвам да вземам пример от младите музиканти.“

 Дизи Гилеспи, американски джаз музикант, роден на 21 октомври преди 109 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...