btvnovinite.bg

"Той се оправяше някак си сам, но сам. Измисляше си представления, играеше ги сам, финансираше ги сам, разпространямаше ги сам", спомня си за наскоро починалия Филип Трифонов актрисата Сашка Братанова. Според нея да бъдеш щастлив по този начин е много трудно. Самата тя също е имала подобна практика, когато като актьор трябва освен да участва в постановка, и да продава билети. 

Актрисата Сашка Братанова завършва ВИТИЗ в класа на професор Островски и се превръща в едно от най-красивите лица от екрана и сцената. Тя играе ролята на Мариана, любимата на покойния актьор Филип Трифонов, Ран във филма "Момчето си отива".

Оказва се, че тя и нейният партньор от продукцията са получавали еднакви пенсии. През 2018 Филип Трифонов пише писмо до председателя на Комисията по култура, огорчен от факта, че няма да получи пожизнена пенсия за заслуги.

Сашка Братанова сравнява отношението към актьорите по време на Прехода с бутането на мавзолея.

Филмът "Момчето си отива" се снима във време, в което трябва да се кандидатства и да се одобри дали продукцията да бъде заснета на черно-бяла, или на цветна лента.

"Не получи цветна лента, просто не го брояха за значителен филм тогава", спомня си актрисата. "Но той не губи от това, че е черно-бял!"

През очите й България на 2021 година е "съдба, за добро или лошо. Би могло някъде да бъде по-добре, някъде да бъде по-зле... Но това е съдба."

 

ПИСМОТО НА ФИЛИП ТРИФОНОВ ДО ВЕЖДИ РАШИДОВ от 2018 г.:

До г-н Вежди Рашидов (скулптор)

Председател на Комисия по Културата при 44-то Народно Събрание

От Филип Трифонов (артист)

Уважаеми г-н Рашидов,

 

Да спечеля шестица от тото с комбинацията 1,2,3,4,5,6 за мен, като творец с дългогодишен стаж в киното, е нормално като очакване. По теория на вероятностите и повторно да спечеля със същата комбинация е нормално като очакване. Както е нормално, според теория на конспирацията, да ме отхвърли комисия за "персонална пенсия" в Министерство на културата.

Въпреки че на фона на безапелационна филмова биография, коментираното събитие наподобява съшито с червени конци "театрално позорище" ( приемем ли червения цвят за символ на конспирацията). Координирана група, когато работи тайно за събития неморални, е "конспирация".

За вероятния председател на тайнствената комисия в Министерството научаваме, че ДС псевдонимът му напомнял за поговорката "огледал се *Илия пак в тия"…Че пръв си хвърлил партийната книжка след 1989 година и бил "театрал" по професия. Но за уникалния състав на "театралната" трупа, оторизирана да решава "кой, кой е" в българското кино в Уикипедия нищо не пише (както в сайта на Министерството).

Пренебрегвайки художествените критерии на Председателя на Съюза на Българските Кинематографисти, ръководените от цивилния "театрал" комисионери, нито броят приходи от филми като "Преброяване на дивите зайци", "Момчето си отива", "Оркестър без име" и десетки други, нито отчитат и наградите към тях!

Като единствен жив актьор, с два наградени филма от епохата на черно бялото кино ("Изпит" и "Момчето си отива") е нормално да бъда, да не кажа "отсвирен" от сънародници вероятно с псевдоними на цветя като *"Евкалипт", "Минзухар" или "Смрадлика".

Въпросът, който ме вълнува, не е има ли нужда от подобни псевдо-комисии, а имам ли право като артист "без псевдоним", да се надявам на персонална пенсия приживе? И ако "да", Ви моля за съдействие" ! Дотогава, за да не спя с кожух през зимата (колкото и да е здравословно) ще си помагам с печелившата тото-комбинация 1,2,3,4,5,6 или ще печеля на играта "тука нема"

 

С уважение : Филип Трифонов (луд за пенсия)

* Илия – псевдонимът "Петров" (на вероятният "театрал" инж. Попйорданов)

* Евкалипт - Председател на предишна комисия

 

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Винаги се опитвам да вземам пример от младите музиканти.“

 Дизи Гилеспи, американски джаз музикант, роден на 21 октомври преди 109 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...