ДИЛЯНА ТЕОХАРОВА, "Свободна Европа"

Тя е позната като самокритична и ерудирана актриса с „профил“ Чехов. Не обича да губи времето на аудиторията си, нито своето. Всичко това я прави една от най-обичаните актриси в България.

Става дума за Светлана Янчева, която изигра главната роля в тазгодишната номинация на България за наградите Оскар за чуждоезичен филм – „Страх“. Той може да бъде видян в българските кина от 19 ноември, а негов режисьор е Ивайло Христов.

Ролята на Янчева в „Страх“ се оказва и една от най-успешните ѝ на екрана. През 2020 година тя получава наградата за най-добра женска роля на фестивала „Златна роза“ за „откровено и сурово пресъздаване на сложен образ без суета и компромиси“.

Критерият, по който Янчева избира ролите си, е дали те я развиват. „За мен е важно да е нещо ново, да е някакво предизвикателство и да не е клишето, в което много често се случва така, че те набутват“, казва тя пред „Под моста“.

Може да се каже обаче, че е по-взискателна към своите изпълнения, колкото към самите роли. „Разбирам кога играя, кога не съм истинска, имам едни мои си неща, които много добре познавам и които ме издават“, казва тя пред "Импресио".

Подготовката й се случва по всяко време и по най-различни начини – докато слуша музика или тича, а понякога черпи идеи дори от сънищата си.

„Нямам изградена система. Влезе ли ми в главата нещо, което ме занимава, то ми е като фон през целия ден“, казва Янчева в интервю пред режисьора Ани Васева.

С някои от най-големите си предизвикателства като актриса тя се среща в Театрална работилница „Сфумато“, където дълго време работи с Маргарита Младенова и Иван Добчев.

В същото интервю например Янчева разказва за експериментални опити да пресъздадат „Сто години самота“. Те обаче се оказват неуспешни, тъй като героите в магическия реализъм на Габриел Гарсия Маркес са „мистериозни, нечовешки създания“.

Сред любимите й драматурзи са Достоевски, Ибсен, Бекет, но „номер едно“ за нея е категорично Чехов.

„Започнах да играя Чехов – „Вуйчо Ваньо“, „Три сестри“, „Чайка“ два пъти. Няма друга драматургия, в която актьорът може наистина да се удави много лесно или направо да полети“, казва тя.

Светлана Янчева е родена в Бургас, където още като малка се записва в детска театрална школа. Преди това опитва и музикалния си талант, но нещата се объркват.

„Бях на пет, когато ми направиха прослушване за пиано и цигулка. Казаха, че трябва да свиря на цигулка, аз се разревах... Мислех, че е нещо адски обидно, защото исках на пиано! Свирих малко, но вкъщи нямахме пиано... После се разболях и - край с музиката“, разказва тя пред „София Лайв“.

По-късно през 1986 година завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, а през 1989-а добива популярност с ролята си във филма „Аз, графинята“.

Работила е с някои от най-добрите български театрални и филмови режисьори и е била част от екипа на редица театри, сред които „Сфумато“, „Театър 199“ и Народен театър „Иван Вазов“.