SKIF
25 години чакахме някой да обърне с хастара навън онези 45 години от 1944 до 1989, които съсипаха икономиката, нацията и държавата ни. Безумният социалистически период на репресии, икономически и политически безумства и престъпления, които увредиха фатално ДНК-то на българския народ. Днес метастазите на този период са навсякъде в живота ни.
Не историк, а брилянтен писател описа тези събития, като ги пречупи откровено и смело през личния си живот. Естествено, Георги Мишев – кой друг ще тръгне да рине авгиевите обори на тоталитаризма.
Мемоарите на писателя и киносценарист (издадени от „Хермес”) са толкова богати на детайли, оценки, спомени и личности, че не ти се иска да свършват. В тях се ниже сюжет след сюжет – игриво, насмешливо, със самоирония и в същото време с дълбока мъка. Ако има една дума, с която да се опише реалсоциализмът, може би тя е съсипия. Мишев разказва за оня до болка познат път, по който селото беше унищожено, селското стопанство умря, хората се напъхаха в панелки в градовете, културата беше заменена от класово-партийна пропаганда, а партийната върхушка обра каймака на работещата на вересия планова икономика. Изтърбушването на държавата и промиването на мозъци прозира от всеки ред от мемоарите на писателя. За каквото и да разказва, той описва именно това. Сюжетите от чудесните филми по негови сценарии този път са разказани документално с главен герой собственият му аз.
Мемоарите за Георги Мишев са безценни заради спомените му за българските писатели и кинаджии. Особено ценни са страниците за ненадминатия по финес белетрист Константин Константинов – име, което за жалост не говори нищо на съвременниците ни, за Атанас Далчев и още плеяда смачкани от комунистическата власт имена. Мишев не спестява нищо на голяма част от писателския съюз – особено на ръководството му, довело до тотален крах българската литература, пълзейки пред партията и оглавяващите я бездарници. Потресаващи са страниците за комформизма на автори, които и днес минават едва ли не за светци като Радичков, Хайтов, Вежинов, Димитър Димов…
Мишев не жали нито себе си, нито другите. Откровеността му сигурно е засегнала десетки негови съвременници, но литературната история се нуждае от истината.
Авторът не спира разказа си само върху тоталитаризма. Посткомунизмът е част от мемоарите му – с разочарованието му като депутат от Великото народно събрание, с невъзможния български преход, с нечестната приватизация, със смъртта на доброто българско кино.
„Опитвам се да разглобя изминалите години, да проумея някаква закономерност, която ни докара до днешния хал…”, пише Георги Мишев. Разглобява ги и проумява закономерността. Сега се търсят 1000 читатели, които да съпреживеят.
