ДИЛЯНА ТЕОХАРОВА, "Свободна Европа"

Феновете на филма „Боен клуб“ знаят какво гласи първото правило в него: „за бойния клуб не се говори“. Но то беше нарушено преди няколко седмици, когато филмът излезе в китайската стрийминг платформа Тенсент.

Китайците, гледали „Боен клуб“ в чужбина или на пиратски копия, сигнализираха за съществено разминаване с оригиналния финал. Разликата е в това, че версията на режисьора Дейвид Финчър завършва с масови експлозии, а китайската – с триумф на властите, които успяват да предотвратят избухването на тези експлозии.

Китай цензурира чуждо филмово съдържание от близо век. Но този случай не е точно като другите.

Историята на „Боен клуб“

Веднага след излизането си по кината през 1999 „Боен клуб“ се оказва финансов провал. Въпреки критиките на колеги и познати, режисьорът продължава да вярва в качеството на филма си. И с времето се оказва прав – през изминалите над 20 години „Боен клуб“ придобива статут на култов филм и се изплаща многократно.

Пълен с насилие и противоречиви антицивилизационни послания, филмът поляризира критиката и до днес. Главният герой, изигран от Едуард Нортън, е изтощен и демотивиран нихилист. Натрупал е тежка умора и гняв, така че несъзнателно съчинява свое алтер его на име Тайлър Дърдън (изигран от Брад Пит). Дърдън въплъщава всичко, което героят на Нортън иска, но не може да бъде. Той е неговата деструктивна страна, която го подтиква да организира широка нелегална мрежа от бойци, а с тяхна помощ замисля да взриви девет небостъргача.

В оригиналния финал главният герой, който остава неназован до края, осъзнава, че Дърдън е плод на въображението му и го убива. Успява да обезвреди една от бомбите, но останалите сгради избухват.

В китайската версия на мястото на този финал е оставен надпис, който гласи, че властите успяват да предотвратят експлозиите навреме, а въображаемият Тайлър Дърдън е вкаран в психиатрично заведение.

Все още не е ясно дали решението е взето еднолично от китайския регулатор, или е съгласувано с производителите на фиилма.

Реакциите

Промяната предизвика множество реакции в социалните мрежи, повечето от които на разочаровани фенове. Един от тях, цитиран в изданието за кино критика Indiewire, пише: „Сигурно „Бандата на Оушън“ щяха да я арестуват. Цялото семейство на „Кръстника“ щеше да свърши в затвора“.

„Какво би казал Тайлър Дърдън?“, пита световноизвестният китайски артист Ай Уейуей, цитиран от Би Би Си, а американският сенатор от републиканската партия Тед Круз пише иронично: „Второто правило на Бойния клуб е това: „всички ще правим и говорим това, което китайската цензура ни казва да правим и говорим“. Думите на Круз са препратка към емблематичното „първо правило“.

Има и коментари, които не осъждат китайската версия, дори по-скоро я подкрепят. Сред тях е авторът на романа, по който е адаптиран филмът – Чък Паланюк. „Иронията е, че... техният край почти съвпада с финала в книгата, за разлика от този на Финчър, който е и по-ефектен визуално“, казва Паланюк, цитиран от Гардиън. Той добавя, че неговите книги са забранени в някои затвори и училища в САЩ. „Но дали е проблем само когато Китай променя края на някой филм?“, казва Паланюк. „Сблъсквам се със забрана на книги от много време“.

При адаптациите на книги обаче обичайно са позволени по-значителни промени в сюжета, тъй като резултатът е изцяло самостоятелно произведение със свой автор – режисьорът. В случая с филма „Боен клуб“ китайският регулатор се намесва във вече готов продукт с автор Дейвид Финчър.

Също така в сюжета на Паланюк има две съществени разлики. Едната е, че този, който се събужда в клиника, е главният герой, не неговото алтер его. Другата – че експлозии липсват не благодарение на властите, а поради неизправност на самите бомби. С други думи дори да е вдъхновен от книгата, китайският регулатор все пак прибавя свой елемент към сюжета и този елемент е политически.