НИКОЛАЙ ЛАВЧИЕВ, "Свободна Европа"
Много рядко модерната и вече претенциозна аудитория успява да каже, че продуцентите и кастинг директорите, отговорни за филмирането или поставянето на любимо тяхно произведение, са направили най-точния избор с актьор за определена роля. Още по-трудно става, ако този актьор не е известно и комерсиално лице на киното, защитава кауза, която не допада на всички или, недай си Боже, е гей.
На никой обаче не му пука, че едни от най-силните персонажи във фантастичните и научнофантастичните поредици – „Властелинът на пръстените“ и X-men е точно такъв до момента, в който ги изиграва.
В събота актьорът сър Иън Маккелън, известен с театралните си роли в постановки на Шекспир, както и с ролите си на вълшебника Гандалф и мутанта Магнито, навърши 85 години.
Маккелън се ражда 25 май 1939 г. в Бърнли, няколко месеца преди началото на Втората Световна война. Баща му е инженер, протестант и светски проповедник – не е ръкоположен от църквата и няма богословско образование. Последното не е случайно – няколко от дядовците му са проповедници и свещеници.
Така малкият Иън израства в дом, в който християнството е на сериозна почит.
Ранното му детство е белязано и от годините на войната, а по-късно и от периода на възстановяване след нея.
По думите му това оставя трайни следи в детството му.
„Едва след връщането на мира разбрах, че войната не е нормална“, казва той в интервю за списание "Съндей".
Детство и младежките му години също не са леки. Майка му умира от рак на гърдата, когато той е на 12, а баща му си отива, когато е на 25 и вече е направил първите си крачки в актьорската професия.
Именно родителите му са тези, които успяват да разпалят страстта му към театъра – водят го на постановки от малък и дори му подаряват сгъваема играчка модел на театър за Коледа. По-късно сестра му почва да го води на Шекспирови пиеси като „Дванадесета нощ“ и „Макбет“.
Първите си изяви на сцена Маккелън прави в Болтън. Когато е на 18, печели стипендия за Кеймбридж. Включва се в една от театралните трупи на St. Catherine College, където изиграва 23 роли за само 3 години.
Още с играта в младежките си години негови изпълнения добиват легендарен статут.
Професионално Маккелън започва да играе на сцената в Ковънтри. Следват четири години в неспирни игри в провинцията, преди да се появи в първия си спектакъл в Уест енд. Големият му пробив идва през 1965, когато като част от трупата на театър Проспект играе в „Ричард III“ на Шекспир, а по-късно и в „Едуард II“ на Кристофър Марлоу.
До средата на 80-те години на XX век той вече е играл в почти всички най-големи театри в Лондон, минал е през роли в „Крал Лир“, „Макбет“, „Отело“, „Дванадесета нощ“, „Крал Джон“, „Ромео и Жулиета“, „Зимна приказка“, но също и в „Три сестри“ и „Горски дух“ на Чехов. Играе в „Амадеус“ на Питър Шафър и още и още от най-големите театрални представлeния не само в Лондон, но и на Бродуей.
Докато не слиза от хитовете театрални афиши, Маккелън се снима - в началото с по-малък успех - и в киното и телевизията. Снима се в минисериали и филми за Би Би Си, но също и на широкия екран в „Крепостта“ и „Неспокойно сърце“ заедно с Мерил Стрийп.
В театъра вече няма предизвикателства за него, но той не спира да играе, макар че още като млад покорява върховете на професията. През 90-те започва да пише и продуцира активно, но въпреки това не спира и с актьорството.
През 1999 г. идва и първият му по-голям успех в киното – „Богове и чудовища“ на режисьора Бил Кондън. Заради ролята си в него получава номинация за „Оскар“ за главна мъжка роля.
В края на десетилетието решава да последва примера на близкия си приятел и колега Патрик Стюърт, когото по-рано предупреждава да не поема ролята на капитан Кърк в „Стартрек“, която го издига до световна слава.
Влизането в комерсиалното кино започва през няколко години снимки, които за малко да не се случат. Първо той се включва в хитовата комерсиална поредица по комиксите на „Марвел“ - X-men. В нея взема ролята на най-големия злодей Магнито.
"Шансът на живота" обаче идва в продукция на непопулярния тогава режисьор Питър Джаксън. Там Маккелън отново поема ролята, която сякаш се доближава до целия му опит с приказни и знатни персонажи в театъра – тази на мъдреца вълшебник Гандалф. Става въпрос за трилогията по романа на Дж. Р. Р. Толкин „Властелинът на пръстените“.
