Мохамед Хан – един от най-известните египетски режисьори, чиито филми се фокусираха върху социалните проблеми и върху правата на жените, почина в Кайро на 73 г., съобщи nytimes.com. 

Хан прекарва голяма част от живота си във Великобритания. Неореалистичните му филми често разбунват духовете в Близкия Изток. Три от тях – „Streetplayer” (1984), „The Wife of an Important Man”  (1987) и „Dreams of Hind and Camilla” (1989) са включени в списъка на 100-те най-добри арабски филми в книгата „Cinema of Passion.”

Мохамед Хан е роден в Кайро от смесен брак на пакистанец и египтянка. От дете се запалва по киното, защото има възможност от прозореца си да гледа в кварталното лятно кино. 

„Моето истинско училище беше Лондон през 60-те години с неговите културни повеи – в музиката, в модата, в киното”, казваше режисьорът приживе. 

Той се връща в Египет през 1977 г. и създава серия филми, повлияни от европейските. За работата си казва:

„Не мисля, че съм достатъчно квалифициран познавач на египетското общество. Аз съм просто наблюдател, а не съдия.”

От 2004 до 2014 г. Хан се оказва лишен от египетско гражданство поради абсурден закон, който третира баща му като чужденец. 

Съпругата му е сценарист, а една от трите им дъщери също е режисьор. 

 

„Младите синове на страната са пръснати като пилци из чужбина… Досега имаха емиграция от интелигентни хора само Русия и Турция… Сега и България се нареди в тая редица на мракобесието…"

Рачо Стоянов, български писател, драматург и преводач, роден на 7 октомври преди 143 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...