Юбилеен концерт „100 години от рождението на Васко Абаджиев“ ще се се състои в столичната зала „България“ тази вечер, 5 октомври, съобщиха домакините на събитието.
Той включва изпълнения в една вечер на трима световни артисти, носители на Първи награди от изданията на международния конкурс за цигулари „Васко Абаджиев“. Това са Щефан Тарара (Швейцария), Стефан Апроду (Румъния) и Стефан Хубенов (България). Те ще бъдат солисти в изпълнението на три концерта – шедьоври от музикалната класика от Менделсон, Чайковски и Брамс.
Симфоничният оркестър ще свири под диригентската палка на маестро Григор Паликаров.
„Честването е наднационален проект - плод на дългогодишните усилия на клуб ЮНЕСКО „Леонардо да Винчи“ за възстановяване на паметта за гениалния български цигулар, наричан „Паганини на 20-и век“. Името му дълги години тъне в забвение, но е име, основание за гордост и припознаване на идентичност. Успешното провеждане на осемте издания на конкурс за цигулари с безспорен успех от страна на клуб ЮНЕСКО „Леонардо да Винчи“, като способства през годините за издигане на авторитета и позитивния имидж на България“, коментират организаторите.
ВАСКО АБАДЖИЕВ е роден в София на 14 януари 1926 г. в семейство, в което музиката не просто присъства — тя е начин на живот. Баща му Никола Абаджиев е прочут цигулар и педагог, възпитаник на Анри Марто, а майка му Лала е пианистка. Малкият Васко прекарва часове, седнал върху възглавница до пианото на майка си и слушайки цигулката на баща си. Още съвсем рано проявява необикновен слух.
Първото му публично изпълнение е на шестгодишна възраст. На домашния концерт, акомпаниран от майка му, той свири Моцарт и Вивалди — като според свидетелствата е научил Вивалдиевия концерт в ла минор наизуст само за ден.
Историята има и един чудесен, почти литературен детайл. Малкият Васко излиза пред гостите с невъзмутимостта на зрял артист и се ядосва на две момиченца, които разговарят по време на изпълнението му. „Ако не престанете да говорите и да се глезите, днес няма да свиря!“ - казва той. В тази детска реплика сякаш вече е целият бъдещ Абаджиев: абсолютният слух, огромната концентрация и темпераментът на човек, за когото музиката е не игра, а съдба.
На девет години той вече е завършил музикалното си образование в София и е сред най-младите дипломанти в историята на българското висше образование. На 11 продължава обучението си в Брюксел. През 1937 г. участва в конкурса „Йожен Изаи“, а през 1938 г., едва 12-годишен, печели първа награда на конкурса „Фриц Крайслер“ в Лиеж. Година по-късно завършва Брюкселската консерватория с пълно отличие.
Това е възраст, на която повечето деца тепърва откриват какво искат да станат.
Абаджиев вече е голям концертен цигулар.
Европейският виртуоз
През 30-те и 40-те години той се превръща в сензация. Свири произведения от Бах, Моцарт, Бетовен, Менделсон, Чайковски, Брамс и Паганини с големи европейски оркестри и диригенти. Паралелно изучава пиано и композиция в Берлин.
Но тук е важно да се разбере нещо: Васко Абаджиев не е само виртуоз.
Той е от онези музиканти, при които техниката изглежда като средство, а не като цел. Българското национално радио описва неговите изпълнения на Бах като съчетание от огромна мисъл и чувство за „безкраен космос“, а сред съхранените му записи са Бетовеновият цигулков концерт, „Кройцеровата соната“, Романсът в сол мажор и произведения от Бах, Чайковски, Паганини и Дворжак.
Тъкмо това вероятно стои зад знаменитата оценка на Александър Балабанов след ранния му концерт: че Абаджиев е „нещо по-сериозно от вундеркинд“ — роден артист, „духът на цигулката“.
Войната прекъсва приказката
И тогава историята се сблъсква с историята.
Втората световна война оставя върху Абаджиев не само биографичен, но и физически отпечатък. Семейството губи дома си при бомбардировка, а военните сирени предизвикват у него тежка непоносимост към звука. Особено символичен е фактът, че след края на войната той изпълнява в Германия Менделсоновия цигулков концерт — творба, забранена от нацисткия режим.
През 1947 г. умира баща му. Абаджиев се разболява тежко и прекарва продължителен период на възстановяване в България и Унгария.
Но през 50-те години отново е на сцената.
Между 1952 и 1956 г. той свири 18 пъти със Софийската филхармония, изпълнявайки осем различни концерта под палките на диригенти като Херман Абендрот, Саша Попов, Васил Стефанов и Влади Симеонов; концертира и в Русе и Разград. През 1952 г. получава Димитровска награда — най-високото тогава държавно отличие.
Това е неговият български апогей.
Зала „България“ го познава не като легенда от архивите, а като живо сценично явление. Спомените разказват, че когато билетите не стигали, хора слушали пред залата от високоговорителите.
1956 - годината, която променя всичко
През октомври 1956 г., по време на Унгарското въстание, Абаджиев и майка му пътуват с влак. Той е ударен по главата с метален предмет и получава тежка травма.
След лечението в Унгария заминава за Западен Берлин без необходимото разрешение.
В България това е интерпретирано като „бягство“.
Последствията са тежки: спира излъчването на негови записи по радио „София“, голяма част от записите са заличени, а името му практически изчезва от публичния културен живот.
Тук се ражда може би най-тъжният парадокс в неговата биография:
- един от най-прочутите български музиканти на своето поколение постепенно се превръща в човек, за когото България мълчи.
Композиторът, когото почти не познаваме
Има още един Абаджиев — композиторът.
Именно той е може би най-малко познат днес.
Софийската филхармония посочва сред неговите произведения „Въведение и ръченица“, „Каприз за цигулка“ и Соната.
Според сведения, събрани от БНР, Лада Брашованова е оценявала собствените му композиции на около 60 произведения, изпълнявани някога от известни български струнни състави. Но нотите им в голямата си част са изчезнали. Запазена е само малка част от огромния му творчески репертоар.
Сред известните му произведения са още „Девет капричии“ за соло цигулка, Соната за цигулка и пиано и „Шакона“ за пиано.
Така при Абаджиев се получава необикновена загуба на паметта: не само човекът е бил забравян, изгубена е и част от музиката, която той е създал.
Последните години - великият виртуоз в самота
В Западна Германия Абаджиев живее близо три десетилетия. Представя се навсякъде като българин, но концертите му стават редки. Финансовите трудности се задълбочават. През 1966 г. губи майка си при автомобилна катастрофа и самият той получава нова черепна травма.
През 70-те години в Хамбург свири понякога пред публика от едва около стотина души, сред които много българи емигранти.
Това е почти невероятният край на една кариера, започнала с кралски приеми, международни награди и най-големите европейски сцени.
На 14 декември 1978 г. Васко Абаджиев умира близо до Хамбург. Намерен е мъртъв във влак; цигулката му така и не е открита. Урната с праха му е в семеен гроб в Берлин.
И все пак - защо Васко Абаджиев?
Може би защото неговата история не е просто история за гениалност.
Тя е история за цената на гениалността.
За дете, което твърде рано е разбрало езика на музиката. За младеж, който обикаля Европа, когато светът е разкъсван от война. За артист, който преживява физически травми, смъртта на най-близките си хора и политическо мълчание. За композитор, чиято музика частично изчезва. И за човек, който въпреки всичко продължава да излиза на сцената.
Има нещо почти символично в това, че точно зала „България“, където някога неговите почитатели са слушали музиката му дори отвън, днес отново носи името му.
Тази вечер трима лауреати на международния конкурс „Васко Абаджиев“ — Щефан Тарара, Стефан Апроду и Стефан Хубенов — ще изпълнят концертите на Менделсон, Чайковски и Брамс под диригентството на Григор Паликаров.
И в това има красива справедливост.
Абаджиев няма да бъде там. Но неговото име отново ще бъде произнесено от сцената.
А може би това е най-същественото в един юбилей: не да превърнем човека в паметник, а да върнем гласа му там, където принадлежи — в музиката.
S
Източници:
БТА : Концерт отбелязва сто години от рождението на цигуларя Васко Абаджиев
Васко Абаджиев – българин, напълно гениален - Архивен фонд на БНР
sofiaphilharmonic.com
Васко Абаджиев
Почит към Васко Абаджиев | Вестник "ДУМА"
