Кейт Бланшет, носителка на две награди „Оскар“ и несъмнено една от най-талантливите актриси на нашето време, има в биографията си около 60 роли. „Манифесто“ с един замах добавя към портфолиото й още цели... 13: във филма на Джулиан Розенелд тя изиграва коренно различни по възраст, пол, занятие и външен вид персонажи – клошар, работник в инсинератор, хореограф, тв говорителка, южняшка домакиня. Във всеки един е неузнаваема. Струва си да се види дори само заради възхитата от гъвкавостта на актьорските й преобразявания.
И горе-долу само за това, ако не сте фенове на модърн арта, дадаистите и Казимир Малевич. Защото в „Манифест“ извън изпълнението на Кейт няма нищо кинематографично. Розефелд не е режисьор, а германски визуален артист и творбата му дебютира като изложба на мултиекранно пространство през 2015 г. По-късно създателят й решава да го обогати с думите на важни личности от историята на XX век (Карл Маркс, Тристан Цара, Ивон Рейнър, Казимир Малевич, Ларс фон Триер) и да го опакова под формата на филм, за да го представи на фестивала за независимо кино в САЩ „Сънданс“ през 2017-а. „Филмът“ е заснет за 12 дни в Берлин с помощта на оператора Кристоф Краус. Но не всеки амбалаж е шедьовър и не всеки опаковчик е Кристо.
„Манифест“ несъмнено провокира размисъл и понякога дори забавлява, тъй като Бланшет предлага 13-те извънредно сериозни, понякога дори гневни или революционни текста в напълно откачена среда и контекст. Актьорската й изобретателност държи „инсталацията“ на Розефелд над водата.
Има един театрален мит за Сара Бернар, чиито превъплъщения били толкова емоционални и завладяващи, че когато взела да чете откъси от телефонния указател, публиката в залата се разхлипала от вълнение. От подобна класа е и Бланшет.
