ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Братя Люмиер - създатели на киното, изобретатели, сценаристи, режисьори и оператори, (Огюст 1862 – 1954, Луи 1864 – 1948)

Произход: Франция, богато семейство

Интереси: Физика, химия, фотография, техника, кино, медицина, финанси

Постижения: Усъвършенстват сухата фотографска плака, изобретяват кинематографа, правят първата кинопрожекция в света, създават първите филми и първите кинотеатри, създават комедията, трилъра, филма на ужасите, кино рекламата, обучават първите оператори и режисьори

Признание: Златен медал на института Франклин за изобретения в изкуството или науката

------

Съдбата сигурно има сейф, където крие колекция от иронии и сред тях са братята Огюст и Луи Люмиер. Те създават кинематографа, правят първата платена прожекция и първите киносалони, снимат и се снимат в първите филми, създават документалното кино, комедията, филмите на ужасите, кино-прегледа, рекламата. После казват: "Това вече не ни е интересно" и се захващат с по-важни дела.

Но може и да не е ирония на съдбата това, а просто пореден каприз на човешкия гений.

Братята Люмиер не са близнаци, но правят всичко заедно. Огюст, големият, е организатор, финансист, двигател на идеите и химик, а малкият, Луи, е техническият гений, инженерът, физикът. Толкова се увличат в играта на общност, че се женят за две сестри. И никой не се учудва, че шуреят им пък се жени за тяхната сестра.

Антоан Люмиер – бащата, е приложен художник, увлечен по фотографията, а през 1870 открива цех за фотографски материали в Лион. Фотографията е вече популярна, но технически трудна. За да снимаш, трябва да си почти акробат – взимаш плака, обработваш я с химикал, пъхаш я в апарата, покриваш главата си с черно перде и правиш магии за запечатване на образа. С мократа плака търчиш в тъмна стаичка за още химия, а щом образът изплува, виждаш, че си снимал пръста си. Не е най-лесният начин за запечатване на мимолетни картинки, нали?

През 1880 излиза сухата плака. На нея образът се появява веднага, но мащабното производство е трудно. Братята правят подобрения на процеса и скоро фабрика „Люмиер и синове” излиза втора в света с продадени над милион и половина сухи плаки годишно.

Интересът на Люмиер към движещите се картинки е от 1894 г. , когато в Париж виждат кинетоскопа на Диксън и Едисън. Това е прожекционното устройство, а записващото е кинетограф. Люмиер вземат машинката и я подобряват. Едисън не патентова своето изобретение в Европа и всичко е законно. Те купуват и правата за едно френско устройство – кинематограф – термин от старогръцките думи за движение и писане.

През 1895 Люмиер създават версия на кинематографа, която отприщва вселенската лудост. Изобретението е събрано в дървена кутия, с тегло пет килограма, но комбинира записваща камера, отделение за проявяване на лентата и прожекционен апарат. Сред най-гениалните неща е уж простото устройство, с което лентата се захваща, върти се ритмично и правилно се навива или развива – според това дали записваш или прожектираш. Всичко се движи чрез малка ръчка, може да го прави дори дете.

Точно като деца братята се заиграват и започват да снимат. Но първият филм в историята на киното не е онзи с влака, от който публиката скача и бяга ужасена. Този ужас, от чиито психологически подход се учи Хичкок, е заснет по-късно. Истинският първи филм показва как работници напускат фабриката на Люмиер. Както всички над 2 000 техни филма, и той трае 49 секунди. Просто великата дървена кутия побира само 18 метра лента, тя се движи с16 кадъра в секунда и филмът няма как да е по-дълъг.

Братя Люмиер бързо схващат огромните търговски възможности на изобретението. През март 1895 г. те правят първата прожекция пред специална аудитория, а 28 декември остава в историята на киното като ден на неговото раждане. Пред 33 щастливи притежатели на билети се прави първата платена прожекция - 10 филмчета, включително „Полетият поливач”, първата комедия в света.

После билети се продават за седмици напред. Но братята разширяват обсега – представят киното в най-големите световни столици, създават там киносалони и ги оборудват с кинематографи. Наемат също хора, обучават ги и ги пращат по света да снимат, за да задоволят растящия глад за нови и нови подвижни образи.

През 1903-а братята Люмиер изведнъж се оттеглят изцяло от киното. Луи развива цветната фотография и многомерните образи, прави открития за авиацията и ортопедията. Огюст пък строи медицински институт за изследване на рака. Макар да доживяват почтена възраст, никой от тях не съжалява, че е захвърлил на тавана кинематографа, точно преди да се разгори масовата лудост по образите, скрити в тяхната вълшебна кутия.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„В слушането на музика, четенето на книги и гледането на филми наравно участват както създателите, така и консуматорите. Всеки със своята интелигентност, глупост, тъга, веселие, моментно настроение.“

Рангел Вълчанов, български режисьор, роден на 12 октомври преди 98 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...