Разказ от първо лице на художника Теодор Ушев от Народния театър, където депутати и привърженици на "Възраждане" щурмуваха сградата и поискаха да провалят премиерата на пиесата на Бърнард Шоу "Оръжията и човекът", режисирана от Джон Малкович.

---

ТЕОДОР УШЕВ, фейсбук

Тази вечер, сега, трябваше да съм на спектакъл в Народния театър. Бях щастлив, че в последния си ден в България, мога да гледам постановка на великия Джон Малкович.

В 18.30 отидох в театъра, през страничния вход на каса Юг. Имаше хора, веейки знамена. Не бяха повече от 400 човека. Приближих се към входа, бях предупреден, че ще има мерки за сигурност. Попитах полицая - Как мога да вляза в театъра. Той ехидно ми каза - Ще почакате малко, тези хора също чакат. Оказа се, че тези "хора" искат да влязат в театъра, да предизвикат безредици. За секунди, по команда от шпиц- фюрера, бяхме заобиколени от неонацисти, които започнаха да ни удрят. Кой с каквото може.

Полицаят ми се скара, че съм ги бил предизвикал. Предизвикал, с това, че искам да гледам театър, за който съм си купил билет. Опитахме се да се измъкнем, цялата озверяла тълпа се нахвърли срещу нас. Бяхме ритани, обругавани, плювани, заливани с разнообразни течности, удряни с дръжки от знамена.

Полицията ни казваше да се махнем. Тръгнахме, тълпата ни гонеше. Полицията по-скоро пърхаше около нас.

Към нас летяха камъни, предмети, каквото попаднеше на "гордите българи", които ни заграждаха, вече към Съюза на композиторите.

Лицата на тези хора не подлежат на описание. Трябва да се нарисуват.

Накрая един полицай, след като изядохме боя, ми обясни, че спектакъл нямало да има.

Полицията играеше за пореден път декоративна функция. Беше допуснала нехаресващите Бърнард Шоу и Малкович "патриоти", да влязат почти в театъра.

Това, което се случва днес, в София, е равносилно на Кристалната нощ.

И както тогава, така и сега, полицията стои, толерира и пази тези развилнели се фашисти.

 

„Днешните публични фигури не могат да си пишат сами речите и книгите. А има и доказателства, че не могат и да ги четат дори.”

Гор Видал, американски писател, роден на 3 октомври преди 101 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата

Роман за Атанас и Недялка Бурови

 

Дори на своята респектираща възраст – 86 години, Неда Антонова си остава първокласен и значим автор, умело владеещ занаята си, който винаги може да поднесе нов, любопитен, завладяващ и силен роман.