Отмяната на световната премиера на Симфония №15 „Линкълн“ от Филип Глас в Центъра за сценични изкуства „Кенеди“ се превърна в поредния остър сигнал за нарастващото напрежение между водещи творци и новото ръководство на една от най-престижните културни институции в САЩ, отбелязва агенция Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Решението на 89-годишния композитор идва на фона на серия откази от страна на утвърдени артисти след като президентът Доналд Тръмп смени състава на Борда на попечителите на Центъра и наложи нова управленска линия. Симфонията, вдъхновена от личността и идеите на Абрахам Линкълн, трябваше да бъде изпълнена на 12 и 13 юни под диригентството на носителката на „Грами“ Карен Каменсек.

В официално изявление Глас посочва, че ценностите, които днес Център „Кенеди“ демонстрира, са „в пряк конфликт“ с посланието на произведението му. Макар композиторът да не навлиза в конкретни политически детайли, мотивите му ясно поставят въпроса докъде се простира автономията на изкуството, когато културни институции се превръщат в инструмент на политическа символика.

Ръководството на Центъра отхвърли обвиненията, като вицепрезидентът по връзки с обществеността Рома Дарави заяви, че „в изкуството няма място за политика“ и определи бойкотите на политическа основа като погрешни. Парадоксално, именно тази позиция засилва критиките, че Центърът вече не успява да поддържа заявената си надпартийност.

Случаят с Филип Глас не е изолиран. Сред артистите, които също се оттеглиха от планирани участия, са Рене Флеминг и Бела Флек. Решението на новия Борд културният институт да бъде преименуван на „Тръмп Кенеди“, както и добавянето на името на президента върху фасадата на сградата, задълбочиха спора за легитимността на тези промени, които според някои наблюдатели изискват одобрение от Конгреса.

Допълнителна символна тежест придава и самата тема на симфонията. „Линкълн“ е вдъхновена от „Речта в Лицея“ от 1838 г., в която бъдещият президент предупреждава за опасностите от насилието на тълпата и ерозията на върховенството на закона. Именно този исторически паралел превръща решението на Глас не просто в художествен жест, а в политически прочит на настоящето.

 

 

ФИЛИП ГЛАС е американски композитор и пианист, роден на 31 януари 1937 г. Той е един от най-влиятелните музиканти от втората половина на ХХ в. Един от най-големите му приноси е популяризирането на арт музиката – процес, който вече е започнат от Рихард Щраус, Курт Вайл и Ленард Бърнстейн. Световно признание получава през 1983 г. със саундтрака към първия филм от трилогията на Годфри Реджио „Койяанискаци“. 

Голям успех има с операта си „Айнщайн на плажа“ (поставена през 1976 г. от Робърт Уилсън). Автор е на филмова музика - „Кундун“, „Шоуто на Труман“, „Часовете“, „Кендимен“, „Илюзионистът“, „Елена“, „Левиатан“ и на др. Три филма с негова музика имат номинации за „Оскар“. В по-късния етап на развитието на кариерата си започва да се определя като последовател на класицизма .

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Всеки момент се случва два пъти: отвътре и отвън, и двете истории са напълно различни.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...