„Ако не знаеш какво да правиш, имаш шанс да направиш нещо ново.“
„Миналото се преобразува и става бъдеще, но в произхода е всичко.“
„Забелязал съм, че хората, които обичат това, което правят, независимо какво е то, живеят по-дълго.“
„Това, което съм направил, знам какво е, но това, което върша, е нещото, което не знам. Следователно не знам какво правя.“
„Ако нямаш база, на която да взимаш решения, значи нямаш никакъв стил. Ти си просто серия от случайности.“
„Когато обществото полудява, изкуството се развива с бързи темпове.“
„Мисля, че е голямо осакатяване да те окуражават от ранна възраст. Нямах я тежестта на ранния успех, имах много по-дълга кариера и успехът дойде по-късно, и дойде бавно и свикнах с него постепенно. Когато успехът е факт, вече си готов да се справяш с него.“
„Не трябва да бъде измислено, а трябва да бъде написано.“
„Върнах се в Ню Йорк от Европа през 1976 г. защото музиката ми там никой не искаше да изпълнява. Поканих няколко приятели, с които се знаем от училището и свирехме заедно. Смятаха ни за безумни гении. Никой не възприемаше нашата музика сериозно.“
„Не разделям моите работи на големи и малки. Всичко е просто музика.“
„Моят проблем е, че като напиша музиката за пиано, трябва да се науча сам да я изпълнявам. И това е трудно. Например, минималистичната сюита „Aguas da Amazonia“ я написах в края на 1990 г., а я разучавам сега, през 2015 г.“
„Как си почивам ли? Никак. Пиша в друга обстановка. Направо минавам от голяма симфония към пиеса за пиано, това ме ободрява. А може да участвам в концерт или да свиря в кафене.“
„С мен се случи нещо специално. Когато живеех в Париж, се озовах в непосредствена близост до двама големи професионалисти – музикантите Надя Буланже и Рави Шанкар. Винаги си представях, че единият ми седи до лявото рамо, а другият – на дясното. И всеки ми нашепваше нещо свое. И аз се опитах да обединя яснотата и точността, която научих от Буланже, с емоционалната сила, която намирах в музиката на Рави. Работих така 9 години, от 1966 до 1975 г., за „Айнщайн“.“
„Традициите ги има навсякъде, всичко се слива, за добро или лошо, и не може вече да се преструваме, че живеем в различни светове само защото сме на различни континенти.“
„Упражняваш се и ставаш по-добър. Толкова е просто.“
ФИЛИП ГЛАС – американски композитор и пианист, роден на 31 януари 1937 г. Той е един от най-влиятелните музиканти от втората половина на ХХ в. Един от най-големите му приноси е популяризирането на арт музиката – процес, който вече е започнат от Рихард Щраус, Курт Вайл и Ленард Бърнстейн. Световно признание получава през 1983 г. със саундтрака към първия филм от трилогията на Годфри Реджио „Койяанискаци“.
Голям успех има с операта си „Айнщайн на плажа“ (поставена през 1976 г. от Робърт Уилсън). Автор е на филмова музика - „Кундун“, „Шоуто на Труман“, „Часовете“, „Кендимен“, „Илюзионистът“, „Елена“, „Левиатан“ и на др. Три филма с негова музика имат номинации за „Оскар“. В по-късния етап на развитието на кариерата си започва да се определя като последовател на класицизма .
