МАКСИМ ВЕНГЕРОВ в предаването „Алегро виваче” по повод концерта му на тъмно, изнесен в Израел:

„Най-главното в музиката е нищо да не пречи, да не отвлича. Даже когато публиката гледа изпълнителите, има елемент на шоу – как си взаимодействат пианистът и цигуларят, какви емоции изпитват, как се движат. Човек възприема 70 % от концерта с очите си, а не със слуха. И много се губи. В днешно време все по-малко се записва студийно музика. Културата е изгубена. Всичко е медия. Предпочита се видео, да има елемент на шоу. Музиката отстъпва на втори и дори на трети план. Мениджърите все по-често казват, че разбира се е важно как свириш, но още по-важно е как си облечен, как се движиш по сцената, как разговаряш,  как се покланяш. Прекрасно, но няма нищо общо с музиката. Затова давам възможност публиката да почувства това, което чувствам аз, защото свиря със затворени очи по време на концерт. Избрах музика, която е достойна просто да бъде слушана. Така възникна идеята за концерт в мрака. Надявам се след година-две да дойда в България и да го представя.

МАКСИМ ВЕНГЕРОВ (41) е роден в Русия, но има израелски и германски паспорт. Той един най-уважаваните и авторитетни цигулари в света. Носител е на две награди „Грами” (1996 г., 2004 г.) Посланик е на ЮНЕСКО. Преподавал е в Кралската музикална академия в Лондон. Гостувал е в България. Преди дни в Израел той дирижира концерт без осветление в залата.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„В слушането на музика, четенето на книги и гледането на филми наравно участват както създателите, така и консуматорите. Всеки със своята интелигентност, глупост, тъга, веселие, моментно настроение.“

Рангел Вълчанов, български режисьор, роден на 12 октомври преди 98 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...