ВЛАДИМИР ЛЕВЧЕВ, „Фейсбук“
Светът се разпада. Няма обща вяра, няма обща цел. Вярата в Бог (както и да го наричаме) отдавана е разклатена. Обществената вяра се използва от политици и духовници, от диктатори и обикновени терористи за лични или национални цели.
Последната надежда беше просвещенският хуманизъм. Единствената общочовешка вяра: вярата в човека, в човешкото достойнство, в равните права на хората, дадени от Бог или от Природата. Bullshit! Личната вяра в доброто, дадено от Бог или Природата, се разклаща от грубата материална реалност.
Светът се дели на бедни и богати. Или на богати и по-богати. Или на бедни и по-бедни. Богатите мразят по-богатите. Бедните мразят по-бедните - например циганите, или бежанците. Страх ги е от тях. Сит на гладен вяра не хваща. Нито гладен на сит.
Национализмът, или някакъв друг групов егоизъм - ако не е нашата нация, то ще е нашата класа, нашият пол, нашата партия, нашето семейство - или просто личният егоизъм - най-вече личният егоизъм - аз да съм добре, аз да успея, мен да ме обичат, на мен да ми дават награди, на мен да ми плащат по-добре - заема мястото на вярата. Значи - война на всеки срещу всеки. В тази война всеки губи.
Победителят е червеят.
