Румен БЕЛЧЕВ, в. "Стършел"

Една кибритена клечица (или запалка за стотинки) в ръцете на идиот само за секунди оскъпи демонтажа на паметника „1300 години България” с един милион евро.

Изпокарахме се покрай тоя паметник, караница, достойна за 1336-aта годишнина на държава, обитателите на която най обичат да се мразят едни други.

Някой много сръчно ни раздели на две – на интелектуална пасмина, бранеща социалистически монумент, и патриотично настроени граждани, болеещи за възстановяване на мемориала на загиналите войници. И никой не обърна внимание как и двете страни ни баламосват.

Къде бляха защитниците на монумента три години, откакто е взето решението за събаряне на паметника? При полуразрушени, нарязани с флексове и демонтирани почти всички фигури те призоваха да се организира протестен концерт пред тарабата на обекта. С участието на фолклорни състави и други. Иху, значи, у-бря, оставка и пак иху. Изключително въздействащо и ефективно при влязло в сила без право на обжалване съдебно решение.

Къде се почесваха патриотите, настояващи паметта на загиналите за България да бъде почитана по достоен начин през тези години? От представените проекти за възстановяване на стените с имената на героите никой не беше одобрен. След като няма проект, няма и финансиране. След като няма финансиране – няма да има и мемориал, елементарно.

Но това не пречи да се насъскат хората едни срещу други, поне на това наистина сме майстори.

Ще докарат нов кран, ще го пазят по-добре, ще отнесат фигурите в Бояна и ще ги подпрат на дувара, надяваме се, все пак под някоя стряха (защото и за онова, на което му викат преаранжиране, също няма проект) и ще си останат там, като паметник на 1336-aта идиотска българска годишнина.

А на мястото на паметника щели били да поставят запазения лъв от стария мемориал. Да видят чужденците, че почитаме падналите за родината.

И тук се натъкваме на един деликатен въпрос – откъде ще прекарват делегацията на Гърция, та да не види лъва? Ами че той държи в лапи щит, на който е изобразена картата на Санстефанска България! За несведущите – доста голяма част от сегашна Гърция, от Ксанти, та чак до Солун е отбелязана като българска територия. Румънците, да речем, ще ги почерпим и ще ни простят, че според тая карта България стига почти до делтата на Дунав.

Турци, сърби, македонци, изобщо не ги броим – те не са членове на Евросъюза и, предполагам, няма да бъдат поканени.

Тъй като всичко у нас се върши под бодрия лозунг „Да не се изложим пред чужденците”, има само два варианта – или да се обезобрази и обезсмисли фигурата, като се скрие някак си картата, или изобщо да не се поставя, за да не се получи външнополитическа излагация.

Сред целия тоя идиотизъм на ниско, средно и високо управленско ниво появата на идиот с шише бензин в едната ръка и запалка в другата бе лесно предвидима.

Очакваме следващите!

 

 

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Ако искате най-добрите филми да получават „Оскар“, трябва да има 10-годишна пауза между церемониите.“

Мат Деймън, американски актьор, роден на 8 октомври преди 56 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...