МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"
От всички изкуства за социализма най-важно бе монументалното… По времето на Тодор Правешки страната се напълни с каменни и бетонни грамади – паметници на победилата идеология, които трябваше да са вечни – като идеологията. Строителите на социализма не можеха един тротоар да направят като хората, след няколко месеца плочките се чупеха и разместваха, но за монументи не жалеха средства – милиони левове бяха заровени в скулптурни мастодонти – символи на могъществото на строя.
В началото на 80-те на Бузлуджа кацна летяща чиния… Вътре – мозайки с образите на Маркс, Енгелс и Ленин на една страна, на друга – Благоев, Димитров, Живков – все титани на мисълта и делото. Официално я нарекоха Дом-паметник на победилата партия. Но парите не ги даде партията, а целият народ – от данъците. А, имаше и „доброволни” дарения – по месторабота хората бяха принуждавани да купуват марки и така да финансират партийния паметник. А пък войниците от Строителни войски работеха на обекта, без да им плащат.
Преди трийсетина години бях в Северна Корея – страната на Кимирсеновия социализъм. Само там можах да видя по-големи и по-безсмислени паметници от Живковите. Известно е, че в страната има повече от 800 паметника на Ким Ир Сен, но в центъра на Пхенян е най-големият – позлатена статуя в гигантски размери – застанал до нея, нормалният човек стига до обувката на вожда. И още един монументален шедьовър – Паметникът на идеите Чучхе (великите социалистически идеи на Вожда). Стърчи като пилон с връх в небето - висок е 170 метра. Построен е специално за 70-годишнината на Ким Ир Сен от над 25 хиляди каменни блока – всеки блок е един ден от живота на Вожда. На върха му има неугасващ пламък – символизира вечния огън на идеите. Е, не беше неугасващ – научихме, че заради икономии го палят надвечер и го гасят около 22 часа – тогава корейците трябва да си лягат. Защото на другия ден трябва да стават – всички дружно, целият народ – в пет и половина сутринта, да правят физзарядка по „алеята на здравето на Ким Ир Сен”, а после един час да учат наизуст идеите чучхе…
Чак тогава започва работният ден, който продължава до вечерта.
По безсмисленост Бузлуджанската чиния е роднина на Кимирсеновия 170-метров пилон „чучхе”… Така, както Тодор Правешки бе близък единомишленик със севернокорейския диктатор… Днес Северна Корея се управлява от внука – поредният вожд от династията Ким излезе по-голям тиранин и от дядо си. Освен че съвсем стъпка народа си, експериментите му с ядрени бомби заплашват да подпалят света.
А ние преди повече от четвърт век уж се отървахме от династията Живков… От династията – да, от манталитета на живковистите – не. По монументите ще ги познаете – те воюват за всеки камък от комунистическите грамади. Още оплакват мавзолея на „вожда и учителя” си, не дават дума да се каже против грамадата, издигната в чест на чуждата армия-окупаторка в центъра на София.
Сега пък подхванаха акция да си върнат собствеността на Чинията на Бузлуджа. Била със световна архитектурна стойност – сред десетте най-интересни сгради в света. Това къде го прочетоха? А дали не е на първо място – в класацията по безсмисленост?
Какво ще правят нашите позитанци с Чинията, когато си я върнат? Музей на комунистическото движение? С какви пари? С доброволни дарения от немногото останали комунисти по света – някоя рубла от руските „таваришчи” на Зюганов, шепа песос от кубински или венецуелски „камаради”? И ако младият Ким кихне нещо…
Колкото и да е неприятно на нашите „другари”, световният комунизъм е на изчезване… В този смисъл днешното състояние на Чинията напълно отговаря на действителността. Ако домът-паметник бъде оставен да се саморазруши от времето – това ще е „естествен музей”, нагледен пример за „вечността” на маркс-ленинските идеи.
Другата възможност – червената бизнес-дама Корнелия да менажира ресторант „Чинията” с меню от соца. Келнери-позитанци, които да посрещат клиентите от вратата с „няма” – няма бира, няма кока-кола, пържолата свърши, а и токът е спрял… Токът ще се пуска като по времето на Тодориев, министър от развития социализъм – 1 към 3 – един час има, три – не, иначе вечерята е на свещи. А само в една тайна заличка (вход само с пропуски) снабдяването ще е „специално” – по менюто на „Рила” за едновремешните членове на ЦК и Политбюро – с дефицитни стоки на символични цени.
Трета възможност – Чинията като декор за филм. Режисьорът Тео Ушев вече имал планове да снима там. Ако с новия си проект отново доближи „Оскар”-а, току-виж след себе си доведе и Холивуд - с целия блясък и червения си килим…
Сигурно такъв филм гледа лидерката Корнелия в мечтите си. А иначе като истинска капиталистка-реалистка много добре си знае, че от Чинията духът на Маркс-Ленин няма да излезе. Нито пък някой червен Гергов ще даде от своите милиони за ремонта й.
За какво е тогава този шум? Дрънкулка-залъгалка за електората – за позитанците от старо време, чиято памет е останала там, на Бузлуджа, при паметника от миналото…