МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

От всички изкуства за социализма най-важно бе монументалното… По времето на Тодор Правешки страната се напълни с каменни и бетонни грамади – паметници на победилата идеология, които трябваше да са вечни – като идеологията. Строителите на социализма не можеха един тротоар да направят като хората, след няколко месеца плочките се чупеха и разместваха, но за монументи не жалеха средства – милиони левове бяха заровени в скулптурни мастодонти – символи на могъществото на строя.

В началото на 80-те на Бузлуджа кацна летяща чиния… Вътре – мозайки с образите на Маркс, Енгелс и Ленин на една страна, на друга – Благоев, Димитров, Живков – все титани на мисълта и делото. Официално я нарекоха Дом-паметник на победилата партия. Но парите не ги даде партията, а целият народ – от данъците. А, имаше и „доброволни” дарения – по месторабота хората бяха принуждавани да купуват марки и така да финансират партийния паметник. А пък войниците от Строителни войски работеха на обекта, без да им плащат.

Преди трийсетина години бях в Северна Корея – страната на Кимирсеновия социализъм. Само там можах да видя по-големи и по-безсмислени паметници от Живковите. Известно е, че в страната има повече от 800 паметника на Ким Ир Сен, но в центъра на Пхенян е най-големият – позлатена статуя в гигантски размери – застанал до нея, нормалният човек стига до обувката на вожда. И още един монументален шедьовър – Паметникът на идеите Чучхе (великите социалистически идеи на Вожда). Стърчи като пилон с връх в небето - висок е 170 метра. Построен е специално за 70-годишнината на Ким Ир Сен от над 25 хиляди каменни блока – всеки блок е един ден от живота на Вожда. На върха му има неугасващ пламък – символизира вечния огън на идеите. Е, не беше неугасващ – научихме, че заради икономии го палят надвечер и го гасят около 22 часа – тогава корейците трябва да си лягат. Защото на другия ден трябва да стават – всички дружно, целият народ – в пет и половина сутринта, да правят физзарядка по „алеята на здравето на Ким Ир Сен”, а после един час да учат наизуст идеите чучхе…

Чак тогава започва работният ден, който продължава до вечерта.

По безсмисленост Бузлуджанската чиния е роднина на Кимирсеновия 170-метров пилон „чучхе”… Така, както Тодор Правешки бе близък единомишленик със севернокорейския диктатор… Днес Северна Корея се управлява от внука – поредният вожд от династията Ким излезе по-голям тиранин и от дядо си. Освен че съвсем стъпка народа си, експериментите му с ядрени бомби заплашват да подпалят света.

А ние преди повече от четвърт век уж се отървахме от династията Живков… От династията – да, от манталитета на живковистите – не. По монументите ще ги познаете – те воюват за всеки камък от комунистическите грамади. Още оплакват мавзолея на „вожда и учителя” си, не дават дума да се каже против грамадата, издигната в чест на чуждата армия-окупаторка в центъра на София.

Сега пък подхванаха акция да си върнат собствеността на Чинията на Бузлуджа. Била със световна архитектурна стойност – сред десетте най-интересни сгради в света. Това къде го прочетоха? А дали не е на първо място – в класацията по безсмисленост?

Какво ще правят нашите позитанци с Чинията, когато си я върнат? Музей на комунистичес­кото движение? С какви пари? С доброволни дарения от немногото останали комунисти по света – някоя рубла от руските „таваришчи” на Зюганов, шепа песос от кубински или венецуелски „камаради”? И ако младият Ким кихне нещо…

Колкото и да е неприятно на нашите „другари”, световният комунизъм е на изчезване… В този смисъл днешното състояние на Чинията напълно отговаря на действителността. Ако домът-паметник бъде оставен да се саморазруши от времето – това ще е „естествен музей”, нагледен пример за „вечността” на маркс-ленинските идеи.

Другата възможност – червената бизнес-дама Корнелия да менажира ресторант „Чинията” с меню от соца. Келнери-позитанци, които да посрещат клиентите от вратата с „няма” – няма бира, няма кока-кола, пържолата свърши, а и токът е спрял… Токът ще се пуска като по времето на Тодориев, министър от развития социализъм – 1 към 3 – един час има, три – не, иначе вечерята е на свещи. А само в една тайна заличка (вход само с пропуски) снабдяването ще е „специално” – по менюто на „Рила” за едновремешните членове на ЦК и Политбюро – с дефицитни стоки на символични цени.

Трета възможност – Чинията като декор за филм. Режисьорът Тео Ушев вече имал планове да снима там. Ако с новия си проект отново доближи „Оскар”-а, току-виж след себе си доведе и Холивуд - с целия блясък и червения си килим…

Сигурно такъв филм гледа лидерката Корнелия в мечтите си. А иначе като истинска капиталистка-реалистка много добре си знае, че от Чинията духът на Маркс-Ленин няма да излезе. Нито пък някой червен Гергов ще даде от своите милиони за ремонта й.

За какво е тогава този шум? Дрънкулка-залъгалка за електората – за позитанците от старо време, чиято памет е останала там, на Бузлуджа, при паметника от миналото…

  • ТРАГЕДИЯ

    Вечната Янка Такева. Кой дърпа конците в образованието

    Ако дърпаш цял сектор назад, може ли да минаваш десетилетия наред между капките? Българското образование достигна ниски нива по много причини, но една от тях е могъщ синдикат...

     
  • ЕКШЪН

    Жан-Клод Ван Дам - човекът с патентования ритник

    Той е шампион по бойни изкуства, културист, актьор и режисьор. Разкрачът и акробатичните му удари са патентовани. Има и свой паметник в естествен ръст в родния си град Брюксел. Екшън звездата Жан-Клод Ван Дам е роден на 18 октомври.

     
  • ЩУРЕЦЪТ

    Кирил Маричков, който си отиде на сцената

    Паметно е неговото участие в зората на демократичните промени срещу тоталитарния режим на БКП. Заедно с Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Тодор Колев, Васко Кръпката и мнозина други той възпламеняваше митингите през 90-те години.

     

     
  • ПАМЕТ

    Жерар Филип: Мисля, че съм горделив

    Интервю с френския актьор от 1959 г., малко преди да се разболее и да напусне този свят

     

„През последните 20 години изглежда, че всеки филм е с поне 20 минути по-дълъг, отколкото трябва.”

Итън Хоук, американски актьор, роден на 6 ноември преди 54 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Между два кадъра“ - разговори за кино

Новата книга на кинокритика Деян Статулов съдържа 51 интервюта със съвременни творци на българското кино... 

По стъпките на Алеко

"Тази книга е своеобразна в много отношения, включително и с начина на издаване – взаимопомощ, както на село навремето се събираха да свършат най-трудната работа при строежа на нов дом – да излеят бетонната плоча, или изкопаят основите." - Марин Георгиев за книгата "Спомен за доброто” на Ганчо Иванов...

За личното и отвъд него

 

„Нож“ на Салман Рушди всъщност представя образа на новото поколение терористи, които са готови на всичко и не познават чувството на съжаление...