АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ, "ДОЙЧЕ ВЕЛЕ"

Срам. Това изпитвам, когато си спомням за десетилетното управление на Тодор Живков. И не защото „при Тошо всичко беше лошо” - това обобщение е неточно. Не и поради факта, че този държавник сякаш беше някакъв съвсем различен антропологичен тип, в сравнение с хората, които харесвам.

Не, срамът идва от сякаш селективната концентрация на манталитетни свойства и нагласи у този човек, които са хем типични за много хора в България, хем „описват” населението по тези ширини единствено като несимпатична карикатура. А това не е честно.

Менгемето в главата на Живков

Селото, провинцията, семейството, патриархално-феодалните нагласи - така си представям ценностната нагласа на Живков, който сигурно е вярвал, че обикновеният, простият човек задължително и по определение е по-добър от онези другите, с претенциите. И че той самият, оказал се патриарх на 8 милиона българи, е длъжен първо да се погрижи за семейството си, после - за вечното си оцеляване на върха, а накрая да направи нещо и за тези добри, прости хорица.

И как го правеше Живков? Ами правеше го с помощта на неизчерпаемите си „хитринки”, с ухажване и сниживане пред ръката, която го храни (Москва), с усулване и разсейване, с дебелашки шеги, с безгранична подозрителност и селски интриги, с отмъстителност и с потресаващо безразличие към всякакви морални изисквания. Неговите принципи изглеждаха съвсем другояче. Първо - да набави и изкрънка оттук-оттам (главно от СССР, но накрая дори и от ФРГ) необходимите пари, за да мирува населението, което самó не можеше да си осигури поносим стандарт. Второ - никой да не посяга на властта му, дори по най-безобидния начин. Защото до края на управлението му се знаеше едно: много неща са допустими и простими в НРБ, но да се говори (камо ли действа) срещу „Първия” - това е тежко престъпление. Някой може да каже, че е наивно от днешна гледна точка да се мисли за възможностите на демокрацията и свободата на словото в тогавашната НРБ. Но аз имам предвид не тези либерални ценности, а менгемето в главата на самия Тодор Живков, за когото очевидно не съществуваше дори идеята, че някой би си позволил да мисли и действа различно от него. Означава ли това, че Живков беше глупав човек? Не знам.

Унила България

Но във всички случаи той насърчаваше глупостта наоколо си. Глупостта и мързела. Сигурно го е правел неволно, от инстинкт за самосъхранение или пък поради „демократичната” си интуиция, която му е говорела, че повечето хора са глупави и мързеливи, тъй че най-добре да залага на тях. Дали е бил прав? И това не знам.

Факт е обаче, че след десетилетното управление на Тодор Живков България и до днес изглежда една унила и уморена страна, все още белязана от неговия манталитет и от неговите ценности.

Коментари  

0 #4 Анна 10-11-2017 22:05
Човек, ти къде гледаш - Радичков, Емилиян Станев, театър, кино - не мога да ги изредя - България с двама космонавти, опера, спорт, а не сополи като сега. Химия, индустрия, цигани, вкарани в път, лекари велики! Мини с кола сега в това гробище, което е тук! Хората имаха достойнство, не ги учеха от деца да целуват задници, за У мола!!!!
Цитиране
0 #3 Марина 10-11-2017 21:14
Г-н Андреев, България и българите са тъжни, уморени, нещастни, бедни, чувстват се ограбени -материално, социално, духовно - във всякакъв аспект!Но това не е наследство от времето на Т. Живков, нелепо е да твърдите това, защото не е истина. Ние сме смазани във всяко едно отношение от недъгави, неграмотни, алчни и КРАДЛИВИ псевдополитици, МУТРИ! ТЕ УПРАВЛЯВАТ БЪЛГАРИЯ! А всички ние, вместо да се борим за РОДИНАТА си и да възстановим моралните, нравствените и духовни ценности на нацията, пишем си във фейсбук, жалваме се колко несретни сме, колко нещастни сме... Защо позволяваме да ни унижават,да ни ограбват и да се гаврят с нас някакви "политици", взети от улицата???
Цитиране
-1 #2 elena 10-11-2017 16:54
Менгеме има, но е в главата на автора АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ. Изпитвам срам, когато чета статиите му, въпреки че моето семейство беше репресирано по времето на Тодор Живков.
Цитиране
-1 #1 АННА 10-11-2017 14:49
МНОГО ДОЛНА ПОСТЪПКА АНДРЕЕВ....МОЖЕ ДА ТИ ИЗДЕЙСТВАМЕ ПРЕВИЛЕГИЯТА НА " АКТИВЕН БОРЕЦ"..ТОЛКОВА ИЗМЪЧЕН....А, ЗАЩО НЕ ДОЙДЕ ДА ЖИВЕЕШ В БЪЛГАРИЯ А, СИ ЖИВУРКАШЕ В ГЕРМАНИЯ И ОТ ТАМ ИЗПРАЩАШЕ ТВОИТЕ " КРОКОДИЛСКИ СЪЛЗИ" ! ЕЛА ДА АНАЛИЗИРАШ ИЗМИНАЛИТЕ ОТ ТОГАВА 28 ГОДИНИ....АКО ИМАШ СМЕЛОСТ !
Цитиране

„Не свири нищо модно. Времето е скъпо. Трябва да имаме по сто човешки живота, за да се запознаем с всичко хубаво, което съществува на света.“

Роберт Шуман, германски пианист и композитор, роден на 8 юни преди 213 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петият вагон“ - равносметка или ново начало

 

През 2022 г. писателят Христо Карастоянов е прегледал, обработил и допълнил своите текстове, конструирайки пъзел, които наистина могат да се разглеждат и като мини романи

Страстната адвокатска защита на един философ

 

Есетата на Октавиан Палер те карат да ги препрочиташ и отново да вникваш и разсъждаваш върху големи теми и образи на световната литература

Фрагменти около една книга на Марин Георгиев

"Марин е от редките участници в софри и говорилни, който усети как изтича времето в бездействие, ако не предприемеш нещо да задържиш хода му" - Георги Мишев за книгата на "Камъчето под езика"