ХРИСТО ХРИСТОВ, desebg.com
През пролетта на 1985 г. Държавна сигурност е хваната по бели гащи от неизвестен стихоплетец, който успява да пробута в „Пулс” – вестника на тогавашната младежко-творческа интелигенция – стихотворение, в което е закодиран акростихът „Долу Тодор Живков” (в броя от 5 март 1985 г.).
Това е огромен пробив в работата на натовареното с контрола на интелигенцията Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, което играе и ролята на своеобразен цензор.
След като се разчува за появата на дръзкия акростих, ДС е впрегната да установи кой стои зад пряката словесна атака срещу първия партиен ръководител.
Събирани са сведения не само за случилото се в редакцията на в. „Пулс”, но и за коментарите в столицата и провинцията за гафа.
Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.
Той представлява строго секретно агентурно сведение относно: Коментари по повод отпечатано стихотворение на страниците на в. „Пулс”.
То е на агент на Окръжно управление на МВР-ДС – Варна и описва как е коментиран случаят в издателство „Български писател”.
Стихотворението „Есен”, в което е закодиран предизвикателният акростих „Долу Тодор Живков”, е подписано с името на Маргарита Петкова, но при проверката се оказва, че то не е нейно.
Творбата стига до печат от папка със стихотворения, получени в редакцията и подадена от редактора Иван Гранитски (след промените директор на БНТ през 90-те години при управлението на БСП и агент на ДС).
Обект на проверка са и главният редактор на изданието Борислав Геронтиев, както и завеждащият отдел „Поезия” Венко Евтимов.
Заподозрян е и бившият главен редактор на „Пулс” Божидар Божилов, а сред арестуваните по случая, които ДС разпитва за евентуално авторство, е и поетът Георги Тахов (впоследствие разкрит като агент на ДС). Но ДС така и не успява категорично да установи кой е истинският автор на стихотворението. А то е следното:
ЕСЕН
Дърветата умират прави
Отронват бавно свойте листи,
Литнали нагоре към земята, а
Устремът надолу ги задържа.
Това прочетох някъде,
Останалото го измислих,
Докато в далечна есен
Отмиваше студа на лятото
Редях скупчените си спомени.
Желето на заглъхналите думи
И ехото на мислите – не мои
Във хаоса от истински илюзии,
Които сграбчваха неистово
Остатъка от есента –
Внезапно лумнаха във стих.
Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и българската интелигенция”, издание на Комисията по досиетата, 2015 г.
