МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

За своята 25-та годишнина Дарик радио избра с помощта на слушателите си 25-те най-хубави български думи.

Сред избраните има очаквани – Мир, Мама, Отечество… И неочаквани – Майсторлък, Омая, Вдъхновение. Има такива, които вървят заедно – Вяра, Надежда, Любов… И техни подобни – Любя, Обич, Ласка… Думи от миналото – Гайда, Огнище, Чедо… Има даже дума за тост – Наздраве!

Но липсва една, най-важната – Човещина.

Това е думата, която липсва не само в подборката-речник на Дарик радио. Тя изчезна от речника на днешния българин. Изчезна и от новините. Без тази дума новините изглеждат така: в дом за деца с увреждания, вместо да се грижат за болните, възпитателки ги пребиват. Други деца, 14-15-годишни, убиват от бой клошар, който с нищо не ги е предизвикал – просто така, за забавление. Или като геройство. И в двата случая „геройствата” са документирани – някой е снимал с мобилен телефон. Снимал отстрани, без да се намеси, без да спре гаврата с безпомощните жертви.

Жестокост има всеки ден, телефони за снимки всеки носи в джоба си, само човещина няма.

Къде да я търсим – в парламента, където грубостите са ежедневие или в медиите – при езика на омразата? По кината – сред труповете на екшъните или по стадионите – в битките между агитките? В болниците, където пациенти бият лекари… Или по пътищата, там войната не престава…

Напоследък човещината съвсем изчезна, заменят я ругатни с адрес: джендър.

Всеки българин, разбрал и не разбрал, чел и недочел вече има мнение по някаква Истанбулска конвенция. Един международен документ срещу насилието над жени, подписан и ратифициран от повечето европейски страни, у нас предизвика шок и ужас: ще ни сменят насилствено пола! Веднага след подписването мъжете ще станат жени и обратното, а „обратните” – нещо трето – трети пол. Още по-лошо ни чака: велико преселение на травестити от изтока – ще ни залеят ирански или иракски транссексуални, а ние трябва да им осигурим убежище по силата на подписаната конвенция. Някаква женица в телевизионна дискусия пищеше, че като идела на фитнес, в женската съблекалня щял да я изнасили мъж, преоблечен като жена. Същият изнасилвач щял да й се яви и в тоалетната на мола…

Озверяваме бързо, безнадеждно почти. Много видимо аз, още по-видимо – ти…

Няма дискусия, има говорилня, никой никого не слуша, патриотите скачат срещу правозащитниците, яките мъже налитат срещу учените, наричайки ги „меки китки”, жените псуват хамалски, а политиците се въртят като калайджии – как да нагодят позицията си – хем да е европейска, хем популистка…

Нашите социалисти измъдриха и референдум, та народът да се произнесе по фундаментален въпрос: да си бием ли жените или не?

Сами си сменихме, но не пола, а представата за добро и зло.

И православната ни църква помогна за подмяната. Синодалните архиереи не просто се обявиха против Истанбулската конвенция, а направо я анатемосаха. С най-крайни клетви и закани – един владика дори се произнесе като езиковед. Без да се сеща за думи като човещина, съчувствие, състрадание, той намери прилика между джендър и джендем (ад – тур.) - двете думи били с един корен. А какво мисли владиката езиковед за думата джандар – и редно ли е един Божи служител да се държи като джандар при споменавате на джендър – понятие, което явно не разбира?

В началото на януари отбелязахме 170 години от рождението на Христо Ботев. Наричаме го велик поет и революционер, размахваме името му като байрак, кръщаваме с него футболни отбори, патриоти си го татуират на гърдите, а един родолюбец от „Лозенец” дори го е нарисувал, заедно с Левски, върху вратата на гаража си.

По-лесно е да си татуираш Ботев на бицепса, отколкото да го прочетеш. Как ще ви се стори това изречение (от писмо на поета до приятеля му Иван Драсов): „Аз съм готов за целта да употреба сичките страшни средства, освен подлостта и лъжата, защото преди сичко трябва да сме човеци, после вече българи и патриоти.”

След тия думи може да изкарате и Ботев джендър … За мен е ясно, че така ще ме наречете в говорилнята на социалните мрежи.

  • ТРАГЕДИЯ

    Вечната Янка Такева. Кой дърпа конците в образованието

    Ако дърпаш цял сектор назад, може ли да минаваш десетилетия наред между капките? Българското образование достигна ниски нива по много причини, но една от тях е могъщ синдикат...

     
  • ЕКШЪН

    Жан-Клод Ван Дам - човекът с патентования ритник

    Той е шампион по бойни изкуства, културист, актьор и режисьор. Разкрачът и акробатичните му удари са патентовани. Има и свой паметник в естествен ръст в родния си град Брюксел. Екшън звездата Жан-Клод Ван Дам е роден на 18 октомври.

     
  • ЩУРЕЦЪТ

    Кирил Маричков, който си отиде на сцената

    Паметно е неговото участие в зората на демократичните промени срещу тоталитарния режим на БКП. Заедно с Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Тодор Колев, Васко Кръпката и мнозина други той възпламеняваше митингите през 90-те години.

     

     
  • ПАМЕТ

    Жерар Филип: Мисля, че съм горделив

    Интервю с френския актьор от 1959 г., малко преди да се разболее и да напусне този свят

     

„Иска ми се и аз да мога да се държа като глупак, без да ме е грижа за последствията.”

Леонардо ди Каприо, американски актьор, роден на 11 ноември преди 50 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Между два кадъра“ - разговори за кино

Новата книга на кинокритика Деян Статулов съдържа 51 интервюта със съвременни творци на българското кино... 

По стъпките на Алеко

"Тази книга е своеобразна в много отношения, включително и с начина на издаване – взаимопомощ, както на село навремето се събираха да свършат най-трудната работа при строежа на нов дом – да излеят бетонната плоча, или изкопаят основите." - Марин Георгиев за книгата "Спомен за доброто” на Ганчо Иванов...

За личното и отвъд него

 

„Нож“ на Салман Рушди всъщност представя образа на новото поколение терористи, които са готови на всичко и не познават чувството на съжаление...