МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"
За своята 25-та годишнина Дарик радио избра с помощта на слушателите си 25-те най-хубави български думи.
Сред избраните има очаквани – Мир, Мама, Отечество… И неочаквани – Майсторлък, Омая, Вдъхновение. Има такива, които вървят заедно – Вяра, Надежда, Любов… И техни подобни – Любя, Обич, Ласка… Думи от миналото – Гайда, Огнище, Чедо… Има даже дума за тост – Наздраве!
Но липсва една, най-важната – Човещина.
Това е думата, която липсва не само в подборката-речник на Дарик радио. Тя изчезна от речника на днешния българин. Изчезна и от новините. Без тази дума новините изглеждат така: в дом за деца с увреждания, вместо да се грижат за болните, възпитателки ги пребиват. Други деца, 14-15-годишни, убиват от бой клошар, който с нищо не ги е предизвикал – просто така, за забавление. Или като геройство. И в двата случая „геройствата” са документирани – някой е снимал с мобилен телефон. Снимал отстрани, без да се намеси, без да спре гаврата с безпомощните жертви.
Жестокост има всеки ден, телефони за снимки всеки носи в джоба си, само човещина няма.
Къде да я търсим – в парламента, където грубостите са ежедневие или в медиите – при езика на омразата? По кината – сред труповете на екшъните или по стадионите – в битките между агитките? В болниците, където пациенти бият лекари… Или по пътищата, там войната не престава…
Напоследък човещината съвсем изчезна, заменят я ругатни с адрес: джендър.
Всеки българин, разбрал и не разбрал, чел и недочел вече има мнение по някаква Истанбулска конвенция. Един международен документ срещу насилието над жени, подписан и ратифициран от повечето европейски страни, у нас предизвика шок и ужас: ще ни сменят насилствено пола! Веднага след подписването мъжете ще станат жени и обратното, а „обратните” – нещо трето – трети пол. Още по-лошо ни чака: велико преселение на травестити от изтока – ще ни залеят ирански или иракски транссексуални, а ние трябва да им осигурим убежище по силата на подписаната конвенция. Някаква женица в телевизионна дискусия пищеше, че като идела на фитнес, в женската съблекалня щял да я изнасили мъж, преоблечен като жена. Същият изнасилвач щял да й се яви и в тоалетната на мола…
Озверяваме бързо, безнадеждно почти. Много видимо аз, още по-видимо – ти…
Няма дискусия, има говорилня, никой никого не слуша, патриотите скачат срещу правозащитниците, яките мъже налитат срещу учените, наричайки ги „меки китки”, жените псуват хамалски, а политиците се въртят като калайджии – как да нагодят позицията си – хем да е европейска, хем популистка…
Нашите социалисти измъдриха и референдум, та народът да се произнесе по фундаментален въпрос: да си бием ли жените или не?
Сами си сменихме, но не пола, а представата за добро и зло.
И православната ни църква помогна за подмяната. Синодалните архиереи не просто се обявиха против Истанбулската конвенция, а направо я анатемосаха. С най-крайни клетви и закани – един владика дори се произнесе като езиковед. Без да се сеща за думи като човещина, съчувствие, състрадание, той намери прилика между джендър и джендем (ад – тур.) - двете думи били с един корен. А какво мисли владиката езиковед за думата джандар – и редно ли е един Божи служител да се държи като джандар при споменавате на джендър – понятие, което явно не разбира?
В началото на януари отбелязахме 170 години от рождението на Христо Ботев. Наричаме го велик поет и революционер, размахваме името му като байрак, кръщаваме с него футболни отбори, патриоти си го татуират на гърдите, а един родолюбец от „Лозенец” дори го е нарисувал, заедно с Левски, върху вратата на гаража си.
По-лесно е да си татуираш Ботев на бицепса, отколкото да го прочетеш. Как ще ви се стори това изречение (от писмо на поета до приятеля му Иван Драсов): „Аз съм готов за целта да употреба сичките страшни средства, освен подлостта и лъжата, защото преди сичко трябва да сме човеци, после вече българи и патриоти.”
След тия думи може да изкарате и Ботев джендър … За мен е ясно, че така ще ме наречете в говорилнята на социалните мрежи.
