ВИКТОР ЕРОФЕЕВ, DW

На 17 януари 1945 година съветските войски наистина освободиха столицата на Полша от хитлеристка окупация. В хода на военната операция Червената армия прогони германците от града, и по-точно от неговите развалини, тъй като след Варшавското въстание градът е разрушен. Всъщност обаче (от гледна точка на полската история) на тази дата преди 75 години във Варшава са навлелзи псевдо-освободители. А те са „псевдо", защото в резултат на това чак до 1989 година Полша беше лишена от пълноценен държавен суверенитет. От съветска гледна точка, която в момента е и гледната точка на Путин, тази днешна полска оценка представлява черна неблагодарност.

Помирението невъзможно

Днес не е възможно да се помирят тези две гледни точки. По време на Перестройката между двете страни беше възникнало някакво взаимно разбиране, днес обаче на негово място е настъпил пълен разрив.

Една от неговите външни прояви е тъкмо отношението към 17 януари. Поляците по никакъв начин няма да го отбележат официално, в Москва обаче се провежда голяма празнична заря.

Острият конфликт между Путинова Русия и Полша 75 години след победата над нацистка Германия е резултат от два фактора. Първият е исторически, вторият – дълбоко политически.

Историческите причини  

В исторически план по време на Перестройката отношенията се затоплиха на базата на общочовешките и социални ценности, докато днес на дневен ред отново излизат старите амбиции и претенции. Стигна се чак дотам, че според днешната руска позиция Полша се оказва не жертва на Втората световна война, а едва ли не провокатор и виновник за нея.

От полска гледна точка национал-социалистическият и съветският тоталитаризъм са идентични явления. Полша добре познава всичките им „прелести", защото е изтърпяла масови репресии и от двете страни. Пактът Молотов-Рибентроп (всъщност Сталин-Хитлер) предреши поредната, четвърта в историята подялба на Полша и изпълни смъртната присъда над полската държавност. Когато си възвърна независимостта през 1989 година, Полша най-после получи възможност да напомни за своите трагични отношения с Русия.

Политическите причини

Но днешното рязко изостряне на полско-руските отношения вече е свързано с политическата конюнктура. През последните месеци Путин на няколко пъти говори за полската история и с безпрецедентна грубост нарече някогашния полски посланик в Берлин Йозеф Липски „гад" и „антисемитска свиня". Разбира се, не ставаше дума за Липски. Не Липски, а днешна Полша е трън в очите на руския президент, понеже тъкмо тя пречи на „рестартирането" на отношенията с Европа, от което Путин очаква полза за себе си. А дали ще има полза за Европа – това вече е друг въпрос.

Преди няколко години Европа се противопостави на Русия заради Украйна, но с времето тази позиция избледня. Под управлението на Макрон Франция се насочи към някакъв неоголизъм. Италия пък изцяло се е отказала да се разправя с Русия. И накрая – Германия, където интересите на бизнеса („Северен поток", но и други проекти) влизат в конфликт с моралната страна на въпроса. А отвъд океана и Тръмп по свой си начин подава сигнали, че иска да оправи отношенията с Москва.

Като имаме предвид още, че дори самият президент на Украйна търси контакт с Путин за решаване на Донбаския проблем, смекчаването на европейската позиция започва да изглежда ако не оправдано, то поне разбираемо.

И само Полша, преди всичко Полша, а редом с нея и балтийските страни, които дори в по-голяма степен от своите полски приятели изпитаха на гърба си „радостите" на съветската власт, само тези страни не желаят да поемат курс към политически компромис. В същото време руската върхушка мечтае за „Ялта 2" - за някакъв нов договор, който ще позволи на Москва да конструира свои сфери на влияние, към които никой друг не посяга, и в крайна сметка да създаде нещо подобно на Съветския съюз.

Варшава не вярва на сълзи 

В Кремъл непрекъснато повтарят, че нов Съветски съюз не е възможен, но поляците напълно разбираемо не вярват на тези уверения. Те знаят от собствен опит, а вече и от опита на Украйна, че днешната власт в Русия исторически е взела на въоръжение философията на царете, на комунистите и, с извинение, на бандюгите: никога нищо да не признаваш, ако не ти е изгодно и противоречи на твоите интереси.

Русия няма никаква полза да напада Полша. Полша вече се е научила как да се съпротивлява и добре познава своя географски съсед и неговите държавни ценности. Без съмнение Полша си има свои исторически грехове и забежки, включително днешния национализъм на управляващите, но да човъркаш полските рани е доста рисковано само по себе си. Да, там е имало антисемитизъм, но нека да си припомним 1950-те години, когато сталиновата война срещу „космополитизма" се трансформира в откровен антисемитизъм. Да се надяваш, че Западът, който е много чувствителен на тема „антисемитизъм", ще използва този исторически проблем, за да принуди Полша да се отнася по-меко към Кремъл – такава надежда може да излезе на Русия твърде скъпо. Тя е и съвсем безсмислена, защото по-скоро Русия ще се промени, отколкото Полша да се предаде и да престане да настоява на своето.