„Чудех се дали след всичко, през което преминах, ще мога да продължа отново”.
„Искам голяма кариера, влиятелен мъж и дълъг живот… Трябва да се мисли мащабно – това е единственият начин , за да го получиш. Аз просто не мога да си позволя да бъда анонимна.” – 1965 г.
„Не обичам да говоря за актьорската игра. Не я анализирам.”
„Обичам „Линд”... Черен шоколад с вкус на снизхождение.”
„Не мисля, че може да си католик без постоянно чувство за вина.”
„Имам най-прекрасните деца. Аз съм много, много благословена.”
„Има хора, които страдат неописуемо. Те са невинни … Жертви са на греховете на други хора. И макар че е трудно да бъдат видени, важно е да се разбере, че те съществуват.”
„Жените в Африка? Трябва да се направи много за тях. Те не са образовани, не само в Ангола. По време на моето пътуване из Нигерия се убедих, че жените трябва да се учат.”
„Баща ми винаги е казвал, че трябва да стана писателка, и открих, че ми е много приятно да пиша автобиографията си. Писането е интересен процес.”
„Когато се омъжих за Франк Синатра, баща ми тъкмо беше умрял, а Франк тъкмо беше станал на 50 г. Хората казваха: „О, ти си търсиш баща”. Трудно ми е да отрека или потвърдя това. Но искам да кажа, че Франк беше най-страхотният, красив и секси тип. Не мисля, че има много жени на каквато и да е възраст, които биха му устояли. И той изобщо не приличаше на баща ми.”
„Синът ми Ронан (биологичният им син с Уди Алън – бел. ред.) вероятно е син на Франк Синатра, с когото никога не скъсах истински след развода ни през 1968 г.”
„Свят на скъпи ресторанти, хубаво вино, чартърни самолети, достатъчно хайвер дори за най-малкото дете и лимузини, шофирани от шофьор… Положих усилия да приема нещата с перспектива за децата ми.” – след като се запознава с Уди Алън.
„Ти имаш работата си, моята голяма цел в живота е да имам баснословен брой деца.” – към Уди Алън
„Той беше кралят сред нас: този, който знаеше всичко, чиито грижи бяха по-сериозни от тези на останалите, той превъзхождаше другите. Винаги имаше последната дума. Умееше да те отреже по-бързо, отколкото си в състояние да отвориш уста. Възхищавахме му се и се бояхме от него, всеки по свой начин.” – за Уди Алън
МИА ФАРОУ – американска актриса, родена на 9 февруари 1945 г. В киното се появява през 1959 г. с малки роли. Световна слава ѝ носят ролите в „Бебето на Розмари“ (1968), „Тайната церемония“ (1968) и мелодрамата „Джон и Мери“ (1969). През този период тя създава образ на свенливо и крехко създание, борещо се със злото по света, но едновременно с това чувствително, интелигентно и егоистично.Играе ролята на Дейзи Бюканън във филма „Великият Гетсби“ през 1974 г. Поврат в кариерата ѝ като киноактриса е 10-годишната ѝ творческа и лична връзка с Уди Алън. Изгражда поредица от роли на решителна, свободна и независима жена, опора на невротизирания комплексиран герой на Уди Алън. Играта ѝ е перфектно моделирана и подчертано експресивна. Заедно работят по 9 филма. Връзката им прекъсва шумно през 1992 г. Има два брака — с певеца Франк Синатра (1966-1968) и с композитора Андре Превин (1970-1979). От брака си с Превин има 6 деца, 3 от които са осиновени. По време на интимната си връзка с Уди Алън ражда едно дете и осиновява още две деца. Общият брой осиновени деца от актрисата е 13. Световен представител е на УНИЦЕФ.
