“От върха се вижда надалеч, вижда се ясно и усещаш как висините те правят мъдър и ти дават много вдъхновение”.
ДРУГИТЕ ЗА НЕГО
"Винаги вдъхновен, винаги сигурен в онова, което пише, здраво стъпил на земята, която обича и най-възторжено възпява, Владигеров превръща в музика всичко, което допре." - Николай Лилиев
"Всъщност той беше вече класик още през 40-те години, когато беше създал рапсодия "Вардар", "Българска сюита", Третия клавирен концерт...Името му беше легенда – не само за нас, неговите ученици, но и за всеки българин, способен да откликва емоционално на мелодии, хармонии, ритми и багри." - Иван Спасов
"Професорът беше като баща със своите ученици- много контактен, много сърдечен, много емоционален, прям в оценките" - Александър Райчев
"Още при първата си среща с проф. Владигеров останах възхитен, очарован и изумен. Възхитен от неговата огромна енергия и виталност, очарован от неизчерпаемото му чувство за хумор и естественост, изумен от изключителната, достигаща до разточителство щедрост!" - Васил Казанджиев
„Беше педант по отношение на българския дух на творбата – до такава степен обичаше българското, че вкарваше цели цитати от български народни песни в композициите си. От това се повлияха и неговите ученици - и Кюркчийски, и Георги Костов, и Васил Казанджиев, макар че го правят по-стилизирано. И мен ме скъсваше от работа, но когато беше доволен, не го криеше.
Само веднъж го чух да критикува – пак в зала „България“, на премиерно изпълнение на творба на друг голям български композитор. Дирижираше Александър, синът на Владигеров. „Ей, браво на моя Сашо, от боклук направи торта“, казва Панчо. А авторът седи зад него и чува всичко. Тогава Панчо се обръща, потупва го по рамото и казва: „Е, нищо, нищо, другия път ще напишеш нещо по-добро!“
Наистина притежаваше неподражаемо чувство за хумор! Като отишъл за първи път в Съветския съюз, за да присъства на негови авторски концерти, най-маститите съветски композитори се събрали и започнали да го хвалят, да сипят възторзи за това, което са чули – и Хачатурян, и Шостакович били там. Владигеров слуша, слуша, пък най- накрая им казва: „А вы думали, что я говно?“ - Иван Дренников, ученик на Панчо Владигеров, пред klassa.bg
ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ е роден на 13 март 1899 г. в Цюрих, Швейцария. Има брат близнак Любен Владигеров, известен цигулар. Майка им Елиза Пастернак е роднина на писателя Борис Пастернак. Баща им Харалан Владигеров е с друга фамилия, но приема тази на майка си като по-благозвучна. Това се случва, когато завежда семейството си да живее в Шумен в началото на ХХ век. След внезапната му смърт съпругата му и малките момчета се местят в София, където братята постъпват в частно музикално училище. На 12 г. Панчо Владигеров създава първите си композиции. През 1911 г. по препоръка на Добри Христов майката завежда синовете си в Киев, при директора на консерваторията, който препоръчва да учат в Париж. Впоследствие французинът Анри Марто, професор в Берлинската консерватория, препоръчва Берлин и семейството отпътува там. Следват години на усилено школуване в музиката. През 1918 г. братята се връщат в България, за да отбият военната си служба. През 1921 г. се връщат в Берлин. Панчо Владигеров създава Концерт за пиано № 1 и Концерт за цигулка, рапсодията „Вардар“ (първото българско симфонично произведение, спечелило широка международна известност; в основата му е песента на Добри Христов – „Едничък чуй се вик“) и други. Идването на власт на нацистите в Германия 10 години по-късно принуждава Владигерови, които са с еврейски произход да се върнат в София. Тук Панчо Владигеров е назначен за професор в Консерваторията. След 9 септември 1944 г. запазва положението си е уважаван композитор, пианист и диригент до края на живота си през септември 1978 г.
Снимки:vladigerov.org
