"Има причина за всяка китара, на която съм станал притежател."

"Не съм колекционер, не мечтая да имам 50-60 китари."

"Не обичам дефинициите, но ако има такава за свобода, ще гласи: възможността да имаш контрол върху живота си, да го променяш."

"Всяка песен има своя тайна, която я прави различна от другите песни. Всяка песен си има собствен живот."

"Музиката е превозното средство на поезията." 

"Минах през различни стилове музика, свирих с различни групи и нямах своя банда, докато не основахме "Dire Straits" през 1977 г."

"Свирил съм дори бас известно време. Освен електрическата китара обичам акустичната. Даже дълго време нямах такава, та взимах назаем от приятел."

"Искам само да мога да свиря и да карам хората да се чувстват добре."

"Идеята ми за рай е място, където фолкът среща блуса."

 

МАРК НОПФЛЪР - британски китарист, вокалист, композитор, автор на текстове, продуцент, роден на 12 август 1949 г. Той е основател и лидер на една от най-нашумелите рок групи на 80-те години на ХХ век - "Dire Straits" . В самостоятелната си кариера има многобройни участия с други известни музиканти и певци, както и десетина албума, за които получава 3 награди "Грами".

 

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Фантазията е като сладкото. Трябва да я размажеш на солидна филия хляб. В противен случай е безформена и не можеш да направиш нищо с нея.“

Итало Калвино, италиански писател, роден на 15 октомври преди 103 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина