ДИЛЯНА ТЕОХАРОВА, "Свободна Европа"
Неговият интерес към музиката започва с детско любопитство, минава през световна слава, кратка пауза и дълголетна соло кариера. Така Марк Нопфлър, който навърши 73, става едно от най-значимите имена на британската музика.
Той е познат най-вече с основаването на емблематичната за 80-те години група Dire Straits (Дайър Стрейтс). По-късно самостоятелните му албуми му носят и три награди "Грами".
Музикантът е роден в Глазгоу в семейството на англичанка и унгарец от еврейски произход, избягал от нацистите в Унгария през 1939 г. Нопфлър се увлича по музиката още от дете, като първият инструмент, за който мечтае, е китарата. "Винаги съм искал да свиря, откакто бях момче, не знам защо", казва той пред La Vanguardia. "С китарата беше като любов от пръв поглед".
Той признава също, че талантът му е повече на композитор, отколкото на китарист. "Спомням си, че като малък ми харесваше да слушам радио (вкъщи се слушаше много келтска музика, възприятието на която за мен е нещо вродено), и можех да запомням и да повтарям текста на песните", казва още той.
След като учи журналистика в продължение на година, става репортер в Лийдс. "Харесваше ми, можех да го правя, но не мисля, че бях достатъчно смел за това", казва той в предаването CBS Sunday Morning.
В Лийдс той се запознава със Стив Филипс - млад изпълнител на кънтри блус. Двамата сформират дуо и изнасят местни концерти. По-късно Нопфлър решава да завърши образованието си и изкарва висше по англицистика в университета в Лийдс.
През 70-те се мести в Лондон и се присъединява към бандата Brewers Droop, а след това и Café Racers. През 77-ма година заедно с брат си Дейвид Нопфлър, баскитариста Джон Илсли и барабаниста Пик Уидърс сформира Dire Straits, в която е китарист и вокалист. Първоначално тя постига успех в Европа, малко след това в Северна Америка и накрая - във Великобритания.
Една от най-ранните песни на бандата - Sultans of Swing, се изкачва до върховете в музикалните класации във Великобритания и САЩ и носи две номинации за награди "Грами".
Голям успех постигат и албумите "Making Movies", "Love Over Gold", както и "Brothers of Arms", който става най-продаваният албум във Великобритания през 1985 г.
През всички тези години Нопфлър работи усърдно и казва, че никога не е отменял концерт. "Дори когато бях болен, ако се налагаше, щях да изляза на сцената в инвалидна количка".
В края на 80-те и началото на 90-те групата постепенно се разпада поради вътрешно неразбирателство, а Нопфлър решава да си вземе двугодишна почивка от музикалния бизнес. По-късно той казва пред британски медии, че световната слава всъщност е натежала твърде много и никак не му липсва.
Той е женен три пъти и има четири деца. Днес води значително по-уравновесен живот. В професионален план вече издава предимно соло албуми, разнообразява жанрово и технически и споделя, че има още какво да учи по отношение на свиренето на китара.
Той е сред най-богатите хора в музикалния бизнес, но когато журналистът от CBS Sunday Morning отбелязва, че на Нопфлър вече не му се налага да прави музика, за да се издържа, той отговаря: "Налага се. Опасявам се, че е обсесия".
