„Живописта е работа за слепи. Художникът не рисува това, което вижда, а това, което чувства.“

„Живописта е още един начин на водене на дневник.“

„Всеки има право да се промени, дори художниците.“

„Изкуството – лъжа, която ни дава възможност да разберем истината.“

„Изкуството – изключване на ненужното.“

„Изкуството изчиства праха от душата.“

„Вдъхновението съществува, но то е длъжно да ви накара да работите.“

„Аз не рисувам това, което виждам. Рисувам това, което мисля.“

„Който мисли, че може, означава, че може.“

„Всичко, което може да си представите, е истина.“

„Всеки акт на сътворението – поначало, е акт на унищожението.“

„Любовта е най-добрият реставратор.“

„Лошите художници копират. Добрите художници крадат.“

„Художник – това е човек, който пише нещо, което може да бъде продадено. А добрият художник продава това, което пише.“

„Скулптура – това е изкуство на ума.“

„Младежът няма възраст.“

„Рисувам предметите така, както мисля за тях, а не такива, каквито ги виждам.“

„Искам да живея като беден човек с пари.“

„Аз не търся, аз намирам.“

„Винаги правя това, което не мога, за да мога да се науча да го правя.“

„Всяко дете е творец. Проблемът е как да се запази такъв като порасне.“

„Да имитираш другите е неизбежно. Позорното е да имитираш себе си.“

„Дълго време се ограничавах само с един цвят – като един вид дисциплина.“

„Има два типа жени – богини и наложнички.“

ПАБЛО ПИКАСО – испански художник и скулптор, роден на 25 октомври 1881 г. Той е един от създателите на кубизма и един от лидерите на сюрреализма. Легендарна фигура е в света на изобразителното изкуство през ХХ в. Определян е за най-добрия, най-скъпия и краден художник през последните 100 години. На живота и творчеството му са посветени много книги и филми. Умира на 8 април 1973 г.

 

Тери Гилиъм: „Булгаков продължава великата руска литературна традиция, но я превръща в една истинска, неметафизична одисея на твореца. Той се бори, страда, съмнява се, отчайва се, успява, перчи се, препъва се, пада..."

135 години от рождението на автора на „Майстора и Маргарита”

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...