САБИНЕ ЙОЛЦЕ, DW
"Има само два вида жени: богини и изтривалки" - тези думи на Пикасо са особено многозначителни. А и повечето му връзки с жени онагледяват този негов доста грубоват възглед: известни са 11 негови партньорки, които почти винаги претърпяват тази метаморфоза. Пикасо първоначално ги боготвори, а накрая ги третира като боклук. Две от тези жени - Мари-Терез Валтер и Жаклин Рок - дори се самоубиват след смъртта на Пикасо.
Неслучайно с течение на времето критиката срещу мъжа, обявен за най-великия художник на 20-и век, непрекъснато нараства. "Упреквам Пикасо, че е бил манипулатор със склонност към садизъм, че е черпил определена наслада от това по някакъв начин да изтезава жените, като дава обещания и им се кълне в любов, без в това да има каквато и да било истина", казва Ан-Катрин Хан, уредничка на музея на Пикасо в Мюнстер. Посетителки на музея все често ѝ задавали въпроса: Нима такъв творец все още може безкритично да се въздига на пиедестал като идол?
Безскрупулен гений, готов на всичко за кариерата си
Няколко от неговите бивши любовници твърдят, че Пикасо е бил безскрупулен гений, готов да мине през трупове заради кариерата си. В същото време той с почти маниакална страст увековечава всяка от жените в живота си в многобройни платна, рисунки, скулптури и керамики. В началото художникът винаги е възторжен, после обаче бързо охладнява.
Фернанда Оливие е първата от любимите на Пикасо, която пише книга със спомени: "Пикасо и неговите приятели" излиза през 1933-а година. Фернанда разказва за съвместните им години във Франция (1905-1913) и как при запознанството им Пикасо все още бил беден като църковна мишка, никому неизвестен испански художник със силен акцент. През тези първи години тъкмо тя е най-важният модел на художника, когото той често разлага на многобройни геометрични сегменти в платната си. В кубистичните картини на Пикасо човек трудно може да открие нос, очи, бузи и други части от лицето на нарисувания модел. Художникът рисува едновременно и преден, и заден план.
Тъкмо с портретите, за които му позира Фернанда, Пикасо успява да сътвори изключителни произведения за епохата на модернизма. В същото време той се отнася с нея зле, дори я заключва в жилището ателие, за да не допусне тя да позира на друг художник. В крайна сметка Пикасо я изоставя без никакви средства на улицата и започва афера с новата си любима Ева Гуел.
Той си е давал сметка за могъществото на жените
Една от култовите картини на Пикасо от онова време - "Госпожиците от Авиньон" - е смятана за ярко изражение на неговото надменно отношение към жените. Изкуствоведката Розе-Мария Гроп смята, че в това платно от 1907-а година е концентрирана цялата агресия на автора към жените, но че в същото време петте женски фигури в естествен ръст на картината "отвръщат" с не по-малка енергия. Т.е. Пикасо е бил наясно с могъществото на жените.
Американската изкуствоведка Абигайл Соломон-Годо е на мнението, че творчеството на Пикасо трябва да се преосмисли от феминистка гледна точка. В същото време тя твърди, че днешният поглед към "Госпожиците от Авиньон" е съвсем различен от този, с който са гледали картината нейните съвременници. Изкуствоведката иска да свали Пикасо от пиедестала му. Според нея той не е бил свръхчовек, а токсичното му мъжкарство не би могло да се оправдае само със средиземноморския му произход.
В периода 1917-1935 Пикасо живее с тогавашната си съпруга Олга Хохлова, която първоначално щади в живописен план, но после разкривява по чудовищен начин в платната си. На един от най-известните портрети Олга е заспала в креслото, а устата, лицето и цялата ѝ глава са тежко деформирани. От Олга Пикасо има един син - Паоло.
Франсоаз Жило, която ражда на Пикасо две деца - Палома и Клод, описва в книгата си "Моят живот с Пикасо" съвместното си съществуване с художника в периода 1943-1954. Тя пише: "Той винаги превръщаше хората наоколо си в съперници, настройваше една жена срещу другата, един търговец на картини срещу другия, един приятел срещу другия. Често му се удаваше да използва една личност като червен плащ, а друга - като бик. И докато бикът налиташе на червения плащ, Пабло можеше да му нанесе тежки удари". Франсоаз е единствената жена, прекратила по своя инициатива връзката с гения. Пикасо бил толкова гневен, че дълго време дори отказвал да признае бащинството си над Палома и Клод.
Днес редица изкуствоведи смятат, че Пикасо умишлено и често е унизявал жените в своите картини. Една от неговите любими - Дора Маар, за която се знае, че е била психически нестабилна, завинаги ще остане увековечена като "плачещата жена" в едно от неговите платна.
Презрението към жените е елемент от онова време
Привличане и отблъскване - отношението на Пикасо към неговите любими винаги следва тази схема, казва и директорът на музея на Пикасо в Мюнстер Маркус Мюлер. "Дъщерята на Пикасо Мая ми е разказвала, че той е зарязвал жените с лекотата на мъж, който вечер просто излиза още веднъж, за да си купи цигари", обяснява Мюлер. Той уточнява, че това презрение към жените, разбира се, е и елемент от онова време. "Неговото приятелство с поетите Аполинер и Пол Елюар е показателно в това отношение, защото и те като Пикасо са еротомани, обсебени от желанието за секс". Това обяснява и още един факт от живота на великия художник: независимо, че самият той остарява, съответната му партньорка към момента на запознанството е винаги под 30-годишна възраст, а понякога дори непълнолетна.
Включително и движението #MeToo постави Пикасо като опиянен от успехите си мъжкар в центъра новите дискусии, които се водят в света на изкуството. Днес творец като него със сигурност ще бъде обявен за типичен представител на "токсичното мъжкарство".
