„В началото въобще не съм знаел какво съм свирил, не съм знаел дали се нарича джаз или поп.“
„В стария джаз белите и черните се разбираха много по-добре, отколкото днес.“
„Някои хора направиха вътрешна емиграция като поета Борис Христов, като Радой Ралин. Аз не знам дали имах толкова сили, за да бъда вътрешен емигрант. Затова и реших да стана външен.“
„По принцип България, не само сега, а и в 90% от случаите, се е управлявала от неподходящи хора.“
„Лошото е, че българинът до такава степен е станал невярващ и скептик, че е загубил почти изцяло общественото си, гражданството си съзнание.“
„Единствената ми надежда е в младите хора. Те са три групи. Има такива, от които нищо няма да стане, има средни, и има едни брилянтни млади хора от нов тип, при които байганьовщината я няма. В тях ми е надеждата.“
„Колко надолу ще вървим още - дали ще продължим или ще започнем да се качваме нагоре, да ви кажа, не съм сигурен. Някои казват, че ще продължаваме надолу.“
„Никога не съм бил от онези, които слагат фрак с потури. Като алековия Бай Ганьо - наметнал пелерина и станал европеец...“
„Изначалната идея за комунизма не е лоша - тя е прочовешка. Проблемът беше, че се използваха фашистки методи. Властта винаги си служи с териториални, религиозни и расови особености, за да експлоатира хората и да всява страх помежду им. „
„Най-важен в човешкия живот е балансът, защото много хора ги е страх и не знаят, че могат.“
„Когато постъпих в театъра, нямаха свободни щатни бройки и ме сложиха на позиция пожарникар.“
„Веднъж ми заповядаха да спра да свиря боса нова, защото подкопавала ча-ча-ча-то на братска Куба.“
„Политиците трябва на мен да служат, не аз на тях. В Америка никой не го е страх да каже на президента: Хей, Бил или Барак! Това е естествено.“
„Днес живеем под диктата на парите - уж можеш да говориш свободно, но нещо невидимо ни потиска повече и отпреди. И не е отчаяние, а апатия. Проблемът е, че сме хора на крайностите - или сме апатични, или вдигаме брадвите. Но и двете неща са лоши.“
„От Америка взехме най-лошите филми, най-лошата литература и риалити манталитета. Не и хубавото.“
„Критиците и радетелите за чисто изкуство в САЩ църкат, викат, че съм бил еклектичен. А аз им казвам: Вижте какво, аз съм съзнателно еклектичен. Критикувайте ме как правя еклектиката.“
„Единственото постоянно нещо в света са промените.“
„Музиката е разговор. Ако си в оркестър и не чуваш останалите, значи свириш силно. Същото важи и за живота.“
„Но едно знам - че корпорациите командват света. Не Бушовци или Путинци, не Осама-бен-Ладенци или Садам-Хюсеиновци. Най-горе стоят корпорациите - оръжейни, петролни - едни невидими лица. Те командват света.“
„Най-голямото зло е фанатизмът.“
МИЛЧО ЛЕВИЕВ - български джаз музикант, композитор, аранжор и пианист, роден на 19 декември 1937 г. През голяма част от живота си работи в САЩ. Кариерата си започва в Пловдивския драматичен театър. Назначен е за диригент на Биг бенда на Българското национално радио от 1962 до 1966. От 1963 до 1968 г. работи като солист и диригент на Пловдивската и Софийската филхармония. По идея на Радой Ралин създава групата „Джаз Фокус'65“, с която гастролира в страната и чужбина до 1970 г. при голям успех. Едно от най-известните му произведения за този период е аранжиментът на песента на Пол Маккартни "Вчера“ (Yesterday). Пише и филмова музика. През 1970 г. по покана на Дон Елис напуска България и заминава за Лос Анжелис. Остава с него до 1977 г. В началото на 1980 г. се завръща за кратко в страната и изнася поредица от концерти. Бил е на многобройни турнета из Европа и САЩ. Преподава в Южнокалифорнийския университет (University of Southern California) и майсторски клас в Нов български университет.
Умира на 12 октомври 2019 г.
