„Живописта е като скъпа любовница: с нея нищо не става без пари, а парите вечно не достигат.“

„За нас трябва да говорят картините. Ние ги създаваме и те съществуват – това е най-важното.“

„Живот без любов е греховно и безнравствено състояние.“

„Безразличието към живописта е всеобщо и трайно явление.“

„Считам, че художникът е щастливец; той е в хармония с природата всеки път , когато в някаква степен успее да изрази това, което вижда.“

„Какъв би бил животът, ако нямахме куража да променим нищо?“

„Можеш да бъдеш учен с учените, но с художника трябва да бъдеш поет.“

„Откакто посетих кланиците на Южна Франция, спрях да ям месо.“

„По-малката част от нашето недоволство произлиза от това, че не сме намерили в живота мечтаното; по-голямата от това, че сме го намерили.“

„Само докато рисувам се чувствам жив.“

„В живота, както и в изкуството, аз мога да се справя със себе си и без Господ Бог. Но не мога да съществувам - аз, страдащият човек - без нещо по-голямо от мен, нещо, което изпълва целия ми живот - без творческата сила.“

„Аз не изобретявам творчеството - напротив, намирам го за завършено. Необходимо е само да бъде открито и извлечено от природата.“

„Аз платих с живота си за своята работа и това ми струва половината разсъдък.“

„Престанах да се страхувам от безумието, когато видях отблизо тези, които са поразени от него.“

ВИНСЕНТ ВАН ГОГ – холандски художник, роден на 30 март 1853 г. Считан е за един от най-великите художници в историята на европейското изкуство. Той е и един от най-видните представители на постимпресионизма. През последните 10 години от живота си развива цялата си художническа дейност – около 900 картини и 1100 рисунки. Заболява от психична болест и извършва самоубийство през 1890 г., когато е едва на 37 години. Не е особено известен приживе, но посмъртно славата му се разнася, най-вече след като на 17 март 1901 г. в Париж, Франция са изложени 71 от неговите произведения.

 

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Защо хората вървят след мнозинството? Защото правото е на негова страна ли? Не, защото е силно!“

Блез Паскал, френски математик и литератор, роден на 19 юни преди 401 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…