АНГЕЛИНА ГРОЗЕВА, "Христо Ботев"

Постановката "Винсент в Брикстън" е едно от последните премиерни представления на Театър 199. Пиесата е написана 2002 година от Никълъс Райт, а сюжетът ѝ се фокусира върху премеждията на големия художник Винсент Ван Гог, когато е в Брикстън, през 1873 г. В драматизацията на постановката е представен младият Винсент и открива тайните на зараждащия се порив към творчество у художника. Зрителят надниква отблизо в един дом, където той среща любовта, несподелената и споделената – сложна, красива, болезнена, окриляща. И определяща човека. Определяща Ван Гог така, че да напише: "Предпочитам да рисувам очите на хората, отколкото катедралите. Защото в очите на хората има нещо, което в катедралите не съществува". "Винсент в Брикстън" на Никълъс Райт е отличена през 2003 г. с наградата "Лорънс Оливие“ за най-добра нова пиеса, има номинация за наградата "Тони“. 

Повече за представлението "Винсънт в Брикстън“, което за първи път се поставя на българска сцена, разказва режисьорът Владлен Александров:

"Това е една оригинална версия на Никълъс Райт, върху съвсем ранните години на Винсент Ванг Гог, той отива в Лондон, за да продава свои творби. В Брикстън той всъщност заживява в една къща, където се влюбва в една млада и красива девойка, но не среща ответна реакция там, цялото това негово съществувание се прехвърля към любовта към майката, с която започват връзка, и тази връзка, отключва неговите щения към живописта. Любовта на Ван Гог е силно драматична, дори епична. Той е обичал до крайност, мразел е до крайност. Подхранвал е своите картини от гигантските чувства, които е изпитвал към всичко. Изключително сложна и противоречива личност. Такива трябва да бъдат всички гении, може би. Изключително силно е присъствието на Ясен Атанасов в ролята на Винсент. Дори визуално си приличат. Образите са изключително сложни, противоречиви, разкъсани между своето "за" и своето "не"."

В пиесата се представя и любовта, несподелената и споделената – сложна, красива, болезнена, окриляваща. В ролята на Винсент влиза Ясен Атанасов, а на Юрсюла, хазяйката – Мила Банчева. Жаклин Даскалова е в образа на Южени, Теодор Ненов – в Сам. Константина Георгиева е в образа на Анна. В сценографията на пиесата се използва и мултимедия с картини на Ван Гог. Сценограф на представлението е Васил Абаджиев, а музиката е на Мартин Каров. "Винсент в Брикстън“ е отличена през 2003 г. с награда "Лорънс Оливие“ за най-добра нова пиеса и номинация за награда „Тони“ за най-добра пиеса. 

Можете да гледате "Винсент е в Брикстън" на сцената на столичния Театър 199 на 12 и на 25 юли от 20 ч.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Фантазията е като сладкото. Трябва да я размажеш на солидна филия хляб. В противен случай е безформена и не можеш да направиш нищо с нея.“

Итало Калвино, италиански писател, роден на 15 октомври преди 103 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина