„Ако си обичал живота, може да умреш с усмивка.“
„Страхът умира едва след смъртта.“
„Алкохолът е вещество, а пивницата е духовно явление. При достатъчно въображение и достатъчно настроение човек може да се напие и с чиста студена вода."
„Знам, че Смъртта е ваятелят на нашия живот. Без нея нямаше да има радост, стремежи, любов. Нямаше да има и изкуство. Знам, че за да вършиш добро, няма нужда от бог, няма нужда от живот след смъртта, няма нужда от смисъл на съществуването. И всеки, който с усилията си намалява страданието на този свят, върши добро. Всеки, който спасява едно болно дете, едно ранено животно, едно креещо дърво, върши добро. А това, което не знам, си остава цяла вселена.“
„Всички ще бъдат забравени и всичко ще бъде забравено: А освен това, за още по-голямо успокоение, Човечеството рано или късно ще загине.“
„Всеобщото безсмъртие е по-опасно от масовата смъртност.“
„Щастливият жител на Бутан получава стотинки на ден, нещастният жител на Бродуей не се задоволява с милиони.”
„Представата, която имаме за собствения си образ, никога не съответства на действителността.“
„Известно ми е, че литературни невзрачия чрез политиката са удовлетворявали комплексите си за творческа непълноценност, уталожвали са властолюбивите си пристъпи или просто са се опитвали да се облагодетелстват, поставяйки се в услуга на една или друга власт... Знам всичко това и все пак настоявам, че в писателската необвързаност, в независимостта и благородния индивидуализъм има нещо достойно и гордо, но въпреки това, не по-малко суетно.“
„Заблуждавам се, следователно съществувам!“
„Тези, които изпитват носталгия към Тодор Живков, са хора с увреждания, а останалите носталгици си създават митове.“
„Смущаващо е, че заради Георги Данаилов, починал през 1939 година, през 1972 година внукът му не беше приет в Съюза на писателите, защото дядо му бил навремето си министър. Смущаващо е, че Георги Данаилов-старши е знаел перфектно няколко езика, а внукът му заеква в чуждите езици.“
„Понеже съм дребен на ръст, винаги избирам за приятели много едри кучета.“
„Има велики писатели, към които се отнасяш с благоговеене, но има книги, по-скромни, а ги обичаш с цялото си сърце. Например за мен „Сан Микеле” от Аксел Мунте, Приказките на Оскар Уайлд и, разбира се, „Мечо Пух“!“
ГЕОРГИ ДАНАИЛОВ – български писател, драматург и сценарист, роден на 8 януари 1936 г. Завършва и преподава химия, а пише от студентските си години. Книгите му „Деца играят вън“, „При никого“, „Убийството на Моцарт“, „До Чикаго и назад, сто години по-късно“ бързо му носят популярност и уважение. Автор е на много пиеси и филмови сценарии - „Хирурзи“, „Похищение в черно“, „За къде пътувате?“, „А сега накъде?“ (заедно с Рангел Вълчанов), „Лагерът“ (заедно с Георги Дюлгеров). Световно признание и литературни награди получава за „Къща отвъд света“, „Спомени за градския идиот“, „За Жан Жак Русо“ (есе), „Усмивката на Пан“ (есе за Стефан Гечев), „Доколкото си спомням“ (в три части), „Весела книга за българския народ“. Умира на 8 март 2017 г.
