„Бих искал да рисувам така както птицата пее.”

„Не мога да правя нищо друго. При мен има само един интерес - картините.”

„Презирам мнението на пресата и така наречените критици.”

„Доброто впечатление се губи така бързо.”

„Опитвам се да направя невъзможното - да нарисувам самата светлина.”

„Моята градина е моят най-красив шедьовър.”

"Когато е тъмно, мисля че умирам, че вече не мога да мисля."

"Не правя чудеса, просто използвам и губя цвят."

"Работя непрекъснато, през цялото време се боря с природата."

„За да нарисувате морето действително добре, вие трябва да го гледате всеки час, всеки ден на едно и също място, че да можете да разберете, как трябва да работите на това конкретно място, и именно затова аз работя над едни и същи теми и сюжети отново и отново и отново, четири или даже шест пъти.”

"Щастливи са тези млади хора, които считат, че това е лесно."

„Всеки ден откривам все по-красиви и по-красиви неща.”

„И досега не знам, къде ще спя утре.”

„Първият слой боя трябва да покрие колкото може по-голяма част от платното и не е важно при това, колко грубо той е нанесен.”

„Мога да рисувам само това, което виждам.”

„Трябваше ми време, за да разбера моите водни лилии.”

„Цветовете ме преследват. Те ме безпокоят даже и в съня.”

"Цветът е моята постоянна мания, радост и нещастие."

„Моята работа винаги е добра, когато съм сам, и следвам своите собствени впечатления.”

„Освен живопис и градинарство друго нищо не умея.”

ОСКАР КЛОД МОНЕ – френски художник, основател и лидер на стила импресионизъм, роден на 14 ноември 1840 г. Като ученик рисува карикатури. Взима първите си уроци по рисуване при Жак-Франсоа Ошар, бивш ученик на Жак-Луи Давид. През 1856/57 г. по плажовете на Нормандия среща своя ментор Южен Буден. Именно той научава Моне да използва маслени бои. Въведен е в пленеризма от Буден и така започва да твори пейзажи.  Картината му „Импресия, Изгряващо слънце“ („Impression, Soleil Levant“) става име на движението Импресионизъм. Умира на 5 декември 1926 г.

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Каква полза могат да донесат законите там, където няма нравственост?“

Хораций, древноримски поет, роден на 8 декември преди 2090 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.